Две години след бурния скандал, който предизвикахме с “Под игото на шльокавица”, книгата влиза в учебниците по литература за 10. клас. Последвана от умни и подобаващи въпроси, чиято роля е да предизвикат размисъл.
За кодовете на общуване и техните различни роли. За същността на езика не само като средство, но и като памет, като светоусещане. За азбуката като идеологическо средство. И като роден дом.
Щастлив съм, че удържахме на напора от хули и праведно възмущение, с които ни засипаха в дните след излизането на книгата. Дестилирано във времето, след утаяването на всички страсти, посланието на нашата кампания ми се струва още по-ясно отпреди. И по-недвусмислено.
Струваше си. Определено си струваше.
Моите текстове 