Езикът е вселена

Докато си бърборехме с дъщеря ми снощи преди заспиване, за пореден път имах повод да се замисля за мисловната вселена, която представлява всеки език. И за необозримото богатство на всяка една от тези вселени.
 
Китайският, например, e тонален: една и съща дума, “изпята” по различен начин, има съвършено различен смисъл. И докато на нас, редовите европейци, това ни се вижда стряскащо по своята сложност, тайванците се отнасят към китайците от континента с нескрит присмех. Струва им се “просташко” да се говори само на четири тона. Те си имат цели осем.
 
Ескимоско-алеутските езици, както и езиците саами, разполагат с огромно многообразие от думи за различните видове, състояния и употреби на снега (според различни проучвания — между 50 и 300). Антропологът Франц Боас, който прекарва дълго време с инуитите и научава езика им, е първият, който документира това обстоятелство. Макар разнообразието от думи за сняг често да се преувеличава (инуитският език може да образува практически неограничено количество нови думи и смисли чрез промяна на наставките, което в повечето европейски езици често се предава с цели изречения), си остава безспорен фактът, че езиците на хората от далечния север отчитат нюанси на снега, които ние не забелязваме.
 
В сръбския език са съхранени думи, с които се назовават предците по мъжка линия поне до 14 коляно. След “прадеда” (прадядо) идват чукундеда (пра-прадядо, четвъртото коляно), наврдеда (пра-пра-прадядо, пето), курђел (пра-пра-пра-прадядо, шесто), аскурђел (пра-пра-пра-пра-прадядо, седмо), курлебало (пра-пра-пра-пра-пра-прадядо, осмо), сукурдов (пра-пра-пра-пра-пра-пра-прадядо, девето), парђипан (пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-прадядо, десето), ажмикур (пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-прадядо, единайсето), курајбер (пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-прадядо, четиринайсето коляно). “Бели орао” (бял орел) е най-далечният предшественик, създателят на рода. Най-малките дечица в рода са “беле пчеле” (бели пчели).
 
Но да се върнем на повода за снощните ми размисли. А именно — бърборенето.
 
На български “бърборя” означава “говоря несериозни, несъществени неща”. Обикновено е свързано с елемент на досада, но не винаги. “Дърдоря” е почти същото, но досадата при него е гарантирана.
 
После идва “мърморя”. Тук нещата са малко по-сложни. “Мърморя” може да означава (1) неясно говорене, (2) израз на постоянно неодобрение, или (3) каране, напътстване, съветване.
 
И докато “къркоря” се отнася изключително и единствено за празни черва на гладно , “гъргоря” може да реферира както към живата, така и към неживата природа: “тих, еднообразен шум, подобен на шума от врене на вода”.
 
“Църцоря” (синоним на “цъцря”) е “тека на тънка струя” и е свързано най-често с източване на течности от голям съд (примерно бъчва), което се случва с неудовлетворително бавна скорост.
 
“Пърпоря” (издавам лек шум с крила или с плат, дреха; пърполя, пърхам) е резервирано за летящи обекти — или поне такива, които волно се веят на вятъра, плющейки.
 
Думата “хърхоря” не присъства в повечето речници, но ако се потрудите непременно ще я откриете. Една от интересните дефиниции, които открих, е следната: “същото като хъхря, но нарочно”. Може да се спори доколко това определение е точно, но думата със сигурност съществува.
 
Според същия източник “търторя” означава “пръцкам продължително”. Звучи ефектно, но засега не съм открил независимо потвърждение за съществуването й.
 
Което не е беда, защото присъствието на “фърфоря” в езика ни е неоспоримо и убедително. Най-често — с представката “на”. И обикновено предшествано от цели две местоимения. “Да му/й/им го нафърфоря”. Шеговита и звучна дума за полово сношение от гледна точка на активната страна, както в пряк, така и в преносен смисъл. Нещото което пожелаваме да сторим на българските политици буквално всеки ден.
 
Излиза, че тези прекрасни звукоподражателни глаголи, тези неочаквано сходни звукосимволични думи (благодаря, Павлина Върбанова), стъпващи върху принципа на редупликацията, сами по себе си са една малка вселена. Половината от съгласните в българския език (10 от общо 20) образуват привидно огледални думи с напълно различен смисъл.
 
Къркоря, гъргоря, бърборя, дърдоря, мърморя, църцоря, хърхоря, търторя и пърпоря, че дори и фърфоря по всяка вероятност биха формирали приблизително същата (звучна, но неясна) мисловна картина в ума на един чужденец. Но за нас те са напълно самостоятелни думи, които незабавно пораждат съвършено конкретни представи със свой собствен уникален, неповторим смислов релеф.
 
Езикът е вселена, казвам ви. Прочее, да ви е честит деня на книгата и авторското право!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s