Дори и в държавата на неограниченото търпение всичко си има граници

Пламен Георгиев: човекът, който беше обикновен, но уважаван прокурор, стана шеф на една от ключовите агенции в страната и като видя кажи-речи цяла България в краката си, се полакоми за по-голяма тераска, че и с барбекю, която първо не беше незаконна, после беше, после не беше, после пак беше, и той най-напред нямаше да подава оставка, а после я подаде, и шефовете му от съжаление го пратиха консул във Валенсия, ала местните българи възроптаха, че на такова място се слага уважаван човек, а не дискредитиран, пък и испански не знаел добре, в резюмето му пишело ниво А2, ама междувременно се появи сертификат, че е взел В1, пък после серификата се оказа с дата, която предхожда резюмето (демек фалшив), и за капак днес една преподавателка от СУ заяви, че същия тоя сертификат е пълен с грешки и който му го е написал май не е много на “ти” с испанския, та сега Пламен стана за кашмер на цяла България (дето довчера я гледаше в краката си), и като отиде довечера или утре сабален, или вдругиден, или другата седмица до пицарията, или до магазинчето за цигари на ъгъла, няма да смее да погледне сервитьорката или продавачката в очите, защото знае, че тя ще го разпознае и ще му се засмее насреща, ама не закачливо, ами ехидно — и даже въобще да не е ехидно на него със сигурност ще му се вижда ехидно.