“Някои неща – като достойнството и почтеността – са незаменими.”

Като всеки един от вас, и аз получавам в електронната си поща безброй непоискани съобщения. За някои от тях съм направо абониран – писма от един и същ подател, с когото не се познаваш, пристигат с такова методично постоянство, че постепенно привикваш с тях и (макар че съдържанието им не те засяга и в повечето случаи дори не ти е любопитно) даже започват да ти липсват, ако не се появят поне веднъж в месеца.

Един от подателите, които ме удостояват с постоянното си внимание, е “М3 Communications Group”. Никога не съм работил с тях, но от настоятелните им съобщения (а също и от пресата) зная, че гледат на себе си като на “водеща PR компания в България” и че са “партньор на най-голямата PR компания в света”. Пак според подадена от тях информация, “основателят на компанията и ИД Максим Бехар има повече от 25 години богат опит в областта на публичните комуникации и е световно признат като експерт по комуникации”.

Днешното им съобщение ме заинтригува, защото е озаглавено “Световната PR революция” на Максим Бехар с международна премиера в САЩ, скоро и в България”.

Отворих го и го зачетох.

Малко по-надолу пишешe: “Предварителните продажби на aнглийската версия, разпространявана от Simon & Schuster, вече стартираха в Amazon и Barnes & Noble”.

Simon & Schuster. Легендарно американско издателство с вековна история и безупречна репутация. Когато прочете това име, в главата на всеки уважаващ себе си книгоман (хеле пък издател!) светва лампичка.

Но защо “разпространявана”? Simon & Schuster са световноизвестни като издател, не като разпространител.

Нищо, рекох си. Сигурно бъркат книгоиздаване с разпространение. Не е добре за агенция, занимаваща се с комуникация, но далеч не са първите. Продължих да чета.

“…Читателите могат да направят поръчка в Amazon, както и на онлайн платформите на две от най-авторитетните издателски къщи в света – Simon & Schuster и Barnes & Noble”.

Oпаа, тука работата нещо отиде в тъча, викам си.

И децата знаят (българските едва ли, но американските –- със сигурност), че Barnes & Noble не са издател, камо ли “една от най-авторитетните издателски къщи в света”. Barnes & Noble са книжарница. Голяма книжарница. Според Wikipedia — “книготърговецът с най-голям брой физически магазини в САЩ” (627 в 50 щата).

Виждал съм много хора, които наричат издаването на книга “отпечатване” или “разпространение”, но не се сещам за нито един, който да нарича книжарницата “издателство”. Never say never, викам си. Тези са първите.

Вече съм заинтригуван. (Ако приемем, че това е една от основните цели на PR експерта, да те заинтригува, да те накара да продължиш да четеш – значи добре са си свършили работата.)

…”Световната PR революция” се издава от Allworth Press, част от Simon & Schuster, издателство, основано през 1924 година, носител на 56 награди “Пулицър”.

Аха! Значи все пак се Simon & Schuster са му и з д а т е л!

Гледай ти, казвам си, голям успех за български автор е това – пък било то и в нехудожествената сфера! Аферим на тоз човек!

Simon & Schuster не се хващат с кого да е. Логото им (тяхното или на кой да е от импринтите им) е щемпел за качество и огромен комплимент за всеки автор.

В рекламния текст на “M3 Communications”, който чета в момента, Simon & Schuster, Amazon и Barnes & Noble са подчертани и оцветени в синьо. С други думи, можеш да кликнеш върху думичките и незабавно се озоваваш на техните уеб страниците, където при това се продава английската версия на книгата на Бехар.

Allworth, обаче, си е оцветено в черно. Върху него не може да се кликне.

Само че моето любопитство вече е раздразнено до немай къде от печените PR-и от M3 и аз не смятам да оставя нещата така. Искам да науча повече за американския издател на Максим Бехар.

Копирам името, пействам го в браузъра, натискам ентър. Ето ги и Allworth!

На основната им страница има книги, но лесно намирам секцията “About Us”. Накратко, там пише, че са основани през 1989-а като “one-man operation” и че към 2011 година са се присъединили към Skyhorse Publishing. Портфолиото им се състои от около 400 заглавия, като към момента издават около 20-25 книги годишно. Централният им офис е в Ню Йорк.

Чудесно представяне, подробно и съдържателно. Но нито дума за Simon & Schuster.

Сигурно са станали част от тях съвсем наскоро, казвам си, та още не е отразено на уебсайта. За друго обяснение не се сещам.

Затова продължавам с разследването: проверявам какво пише на сайта на Skyhorse Publishing, от което, както току-що научих, Allworth, издателят на Максим Бехар, са част.

“Отворихме врати през 2006”, пише на уебсайта на Skyrose. “С 49 бестселъра на Ню Йорк Таймс, повече от 8000 заглавия в издателското ни портфолио и над 750 в плана ни за следващата година, ние не показваме никакви белези на изоставане от 2011-а насам, когато Пъблишърс Уийкли ни нарече най-бързо разрастващото се малко издателство в Америка.”

Три абзаца по-надолу откривам заветната информация.

“Разпространител на Skyrose в САЩ, Канада и отвъд океана е Simon & Schuster.”

И изведнъж ми светва!

Нито Allworth, нито Skyrose са част от Simon & Schuster. Просто имат договор за дистрибуция – понеже един голям издател с дълги традиции като Simon & Schuster разполага с повече ресурси (годишният им оборот е над 800 милиона долара), той има своя дистрибуторска компания, на която разчитат по-младите и “малки” издателства като Skyrose.

Замислям се върху всичко, което съм прочел в рекламния текст на M3 Communications до момента и започвам да превъртам лентата назад.

Става ми ясно, че авторът на съобщението все пак е з н а е л разликата между книгоиздаване и разпространение. Затова най-горе пише “разпространявана (а не “издадена”) от Simon & Schuster”.

Което обаче означава, че той (или тя) също така е знаел, че издателят на Максим Бехар Allworth НЕ Е част от Simon & Schuster, а само използва техните дистрибуционни канали.

Но какво пък, кой ще вземе да се рови толкова надълбоко? Една “бяла” лъжа няма да ни навреди чак толкова, си е рекъл (или рекла) и набързичко е плеснал (плеснала) стогодишната биография на Simon & Schuster (съпроводена от съответната репутация в света на книгоиздаването) под името на издателя на Бехар Allworth.

* * *

Мисля да приключа с историята дотук и вместо коментар да ви завещая думите на Ерик Уайнър, автор на бестселъра на Ню Йорк Таймс „География на блаженството“, надлежно цитиран от хората на Максим Бехар в прессъобщението за излизането на новата книга на Бехар:

„Светът се променя. Социалните медии събират все повече хора заедно и в същото време ги разделят. Трудно е да преценим в какво да вярваме и на кого да се доверим, особено става ли дума за PR. Аз ви казвам: доверете се на Максим Бехар.* Той заглушава шума и увеличава сигнала. Той ни помага да навигираме промените в крачка и ни припомня, че някои неща като достойнството и почтеността са неизменими**. А най-хубавото е, че отправя това послание с лека ръка, превръщайки „Световната PR революция“ в едно приятно четиво.“

Изводите оставям на вас.

——-
*Това изречение в оригинал е просто “Enter Maxim Behar”, “На сцената се появява Максим Бехар”. Няма “аз ви казвам” и няма “доверете се”. Но всичко останало е преведено точно. – Бележка моя.

**Курсивът е мой.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s