Тръстиковите крастави жаби са заселени в Северна Австралия през 1935-а, при несполучлив опит за борба с тръстиковия бръмбар. Тези отровни земноводни са истинска напаст (върху гърба си имат жлези, които отделят силна отрова, фатална за почти всеки потенциален хищник) и се разпространяват из континента със скорост 60 км на година, унищожавайки много местни видове като торбести мишки (куол) и крокодили.
Наскоро група учени, изследващи поречието на воден басейн в Западна Австралия, където отровните жаби са се появили през 2011-а, откриват трупове на жаби с хирургически прецизен срез върху корема. Отстранени са сърцето и черния дроб, а при някои от жабите са изядени задните крака, след като отровната кожа върху тях е внимателно отстранена.
Заинтригувани, учените залагат инфрачервени камери, за да установят кой е виновникът за тези поразително умни атаки.
Оказва се, че ловецът е местен воден плъх, извесен като “ракали”, който се слави със завиден интелект и изключително красива кожа, и достига тегло от 1 кг.
Отпърво учените допускат, че по всяка вероятност плъховете са развили пълна или частична резистентност към отровата, или ловуват дребни жаби, които са по-малко опасни. Оказва се, че това е твърде далече от истината.
Едва за няколко години плъховете са се научили как да ловуват жабите без да влизат в контакт с отровната част от тялото, изяждайки само вътрешните органи, които са неотровни.
Макар средните по размер жаби да са 27 пъти по-разпространени от едрите (тези над 10 см), мнозинството от изядените жаби са именно от най-едрите.
Водните плъхове предават техниките си за ловуване изключително успешно на следващите поколения, тъй като се грижат за малките си цели четири седмици след като спрат да отделят мляко.
Необичайното откритие дава нова надежда в борбата с нашественика-вредител, който унищожава кажи-речи всичко по пътя си.
Природата е велика. И със сигурност ще ни надживее. 
(Източник: theconversation.com)
Моите текстове 