Наясно съм, че в България комиксът все още се възприема като второкачествена (че и третокачествена) литература, като чиста проба развлечение за широките маси.
Ала в страните с развита комиксова традиция той отдавна е счупил черупката на това клише. Както доброто кино и добрата анимация, комиксът, роден от ума и излязъл изпод ръцете на истински майстор, е изкуство. При това изкуство с огромен емоционален заряд, което с лекота надскача ограниченията на всеки един от жанровете, които съчетава.
Всеки от нас е плакал в края на филм или книга. Но въпреки уважението ми към рисуваните книги за възрастни, не съм вярвал, че това може да ми се случи с комикс.
Е, случи се. С “еднаистория”.
Сега внимателно събирам колите, изрисувани от Джипи, преведени от Нева и изписани на ръка от Kiril, съшивам ги в едно тяло и го пъхам между две изящни твърди корици, за да го споделя с вас.
Моите текстове 