Приятели –
Представям ви все още непродадения ми софийски апартамент след края на ремонта (и преди почистването и поставянето на первазите).
Бих живял там с удоволствие. Но, като изключим факта, че от 25 години живея в Пловдив (все пак човек никога не знае), имам още едно софийско жилище – далеч не така добре изглеждащо – към което тая дълбока сантиментална привързаност.
Преподавателят ми по корпоративни финанси в Американския университет казваше (цитирам по памет): “Ако в гардероба у дома си имате риза, която не ползвате – най-добре я подарете на някого. Никога не седете върху активите си. Смисълът на активите е да бъдат в движение.”
Апартаментът е твърде голям, за да го подаря (дай боже да дойде момент, когато да мога да си позволя подобни жестове), затова реших да го продам. Цената, която очаквам, е около пазарната. (Да, зная, че “пазарна цена” е относително понятие, но и по тази тема съм отворен за дискусия.)
Жилището е 154 м2, разполага с огромен хол (около 55 м2), три стаи (дюшаме, изциклено и лакирано; нова дървена дограма, стъклопакет; нови врати) и две бани (прясно ремонтирани, с плочки по мой вкус). Таваните са 3 метра (старо строителство – което също така означава, че квадратурата е р е а л н а.) Апартаментът е разположен над гаражи, единият от които се продава заедно с него (но на отделен нотариален акт). Разположен е зад Румънското посолство, на тиха уличка.
Докато правих снимките тази неделя, с мен беше Бабак Салари, близък приятел и фотограф с международна известност.
– Много съжалявам, че нямам толкова пари, иначе щях да го купя веднага — рече.
– Наистина ли? – отвърнах. – Какво пък чак толкова ти хареса?
– Светлината е като в Нотр Дам.
П.П. Можете да го разгледате по всяко време, с няколкочасово предизвестие.
Моите текстове 