Понеже си седя в избирателната секция и, докато чакам да отпечатат копие на протокола, чета пост-изборни статуси, основно на тема Демократична България vs Спаси София, основно хейтърски и силно песимистични, бих искал да обобщя мнението си по темата:
1. Представянето на “Демократична България” в София е отлично. Около 1/5 от общинския съвет ще е съставен от техни представители, което ги превръща в ключов фактор за бъдещето на града.
2. Представянето на “Спаси София” е наистина впечатляващо и, по мое мнение, напълно заслужено. Твърде жалко е, че законът не позволява на неполитически организации да съставят своя листа за общински съветници.
3. Контрапродуктивно и съвършено неправилно е да се повтаря отново и отново мантрата за “пропуснатия шанс”, защото:
– механичното събиране на гласовете на Бонев и Игнатов е сметка без кръчмар. От една страна, според проучванията на “Дневник”, едва 20% от гласувалите за Бонев са симпатизанти на ДБ. От друга – много хора гласуваха за Бонев именно защото кандидатурата му е непартийна. От трета — не е сигурно колцина от привържениците на ДБ (която, както знаем, е съставена от три отделни политически сили, всяка – със собствени ценности и традиции) биха гласували за Бонев в случай, че беше подкрепен като кандидат за кмет от ДБ.
– преговорите между ДБ и Спаси София не дадоха резултат не поради някакъв егоизъм или грандоманщина, а защото двете организации са на различен етап на развитие, с различен политически опит, и към момента преследват различни цели. Това са съвсем нормални неща в света на политиката.
– дори да съберем механично резултатите на ДБ и СС, сборът (поне според екзит половете) е абсолютно равен на този на Манолова и (все още) с 10% под този на Фандъкова.
3. Ако си мислите, че коалицията между “Да, България”, ДСБ и “Зелено движение” е лесна и безпроблемна работа, значи си нямате никаква представа от политика. Това са организации от хора с различна история, различен фокус, различни тежнения. Но ето че коалицията се случи. Случи се относително наскоро, но на практика вече е втора политическа сила в столицата на България, при това във време на повсеместно пропадане в Европа и целия западен свят в посока на див и всепомитащ популизъм. Нека се порадваме на този успех. Заслужаваме тази радост.
4. Политиката е дълга и трудна битка, особено когато имаш срещу себе си опитен и добре организиран опонент, който не подбира средствата в битката за победа.
5. Ако искаме резултатите от вота на почтените и мислещи хора да дадат по-добър сборен ефект на следващите избори и още по-добър на по-следващите, трябва да престанем с дребнавото джафкане и взаимните обвинения и да търсим онова, което ни обединява: стремежа към върховенство на правото, прозрачно управление, чист въздух, чисти и зелени улици, социална справедливост, достоен живот.
Желая успех на Демократична България и Спаси София в бъдещите битки за общото ни благо. Дълбоко в себе си съм уверен, че битките ни ще са общи. Защото онова, което ни събира, е несравнимо повече и несравнимо по-важно от онова, което ни разделя.
П.П. Апропо, в секцията, в която присъствах като наблюдател в район Централен в Пловдив, резултатите на Демократична България са 12% за кмет, 15.6% за районен кмет, 16% за общински съветници. И в трите бюлетини сме на второ място по гласове от всички политически сили в Пловдив. Уви, общият ни резултат в града ще е по-нисък, защото в крайните квартали на Пловдив нещата изглеждат по-различни. Но все пак е добро начало, нали? 
Моите текстове 