Благодаря, Монтана!

Изключително вълнуваща среща с Ники Павлов в Монтана.

На срещата в Художествената галерия се стекоха всички преподаватели от прочутата Немска гимназия, както и двете немски паралелки от 12-и клас. Поздравиха ни с кратка реч (от която си личеше колко добре познават работата на издателството) и ефектно (но не и досадно) изпълнение на пиано от единайсетокласничка.

В течение на срещата две момичета четоха откъси от “Българският лекар”. Представянето продължи над час и половина, при пълна тишина и напълно автентично внимание от страна не само на възрастните, но и на всички тийнейджъри, което си личеше по озарените им лица и откритите погледи. А аз май бях единственият в залата, който от време навреме си бърникаше в телефона.

Изглежда също така бях единственият от присъстващите, който не знаеше немски. Всички реагираха на думите и шегите на Ники преди мен (тоест – преди да е прозвучал българският превод). Въпросите бяха многобройни и смислени, всички питаха на немски, а Диана превеждаше, струва ми се, единствено заради мен.

С две думи – преживяването се доближаваше по-скоро до представата ми за северозападноевропейско, отколкото за северозападнобългарско (каквото и да значи това клише).

А пък когато разговорът взе малко да натежава, излезе едно мниго симпатично момиче с укулеле и произведе една от най-приятните музикални паузи, които съм чувал напоследък. (Не се сдържах и го прилагам в отделен видеофайл, със специалното разрешение на Габриела.