Вървиш си сред опадалите листа, вдясно от теб – гора и някакви стълбове. Вляво от теб – вода, на която не се вижда краят. Всичко е потънало в мъгла, вижда се само пътят, по който крачиш. И някакви смътни силуети на хора в далечината.
И така – 30 години.
Фотографията е от тази сутрин и е на Божана, която крачи едва от 10 (ако не броим годината, в която все още лазеше).
Искрено вярвам, че за нейните 30 мъглата ще се е вдигнала. И гледката най-сетне ще осмисли пътешествието. 
Моите текстове 