Гледам заседанието на Висшия съдебен съвет за прегласуване на единствения кандидат за главен прокурор и единственото, за което си мисля, е не дали ще вземат справедливо и общественополезно решение, а че имаме спешна нужда от закон против издевателствата над българския език.
Във всички страни и епохи висшите магистрати са били символ на дестилирана мъдрост в най-висшата й форма.
Не може да говориш петнайсет минути, като размахваш енергично труднопробиваема професионална терминология, пакетирана в сложни и практически непроследими синтактични структури, за да кажеш нещо, което може да бъде казано в две или три прости изречения.
Неспособността (или нежеланието) да облечеш мислите си в ясни и точни думи би следвало автоматично да дисквалифицира даден човек от “А”-отбора на магистратите, какъвто ВСС би следвало да бъде по необходимост и по дефиниция.
Работата на съдията е да изслуша засегнатите страни и да вземе мъдро и справедливо решение.
Как, по дяволите, ще чуеш и разтълкуваш гласовете и мненията на другите, ако собственият ти глас напомня за безкрайно спам съобщение, написано на непознат език и преведено с ранна версия на Гугъл Транслейт?
Моите текстове 