Първо: Пикасо рисува по-грозно от Любен Зидаров. Но не бих отказал ако ми предложат детска книжка с негови илюстрации. Защото големият творец винаги генерира нови смисли – дори аз самият да нямам сетивата да ги доловя.
Второ, ако за някой по линията Зидаров – Дж. К. Роулинг е комплимент, че е бил одобрен от другия, този някой не е Любен Зидаров. Без значение колко е популярен в момента, Хари Потър е едва двайсетгодишен. И все още не може да се каже, че е издържал най-важния, най-висшия тест — проверката на времето. (Нека не забравяме, че по времето, когато излиза съвместната им стихосбирка, Стамболов е бил по-популярен поет от Ботев.)
Затова фактът, че 95-годишният Зидаров, който е епоха в изкуството за деца и е илюстрирал Андерсен, Марк Твен и Робърт Луис Стивънсън, се е съгласил да рисува Хари Потър, сам по себе си е щемпел за качество и признание от най-висша класа за творчеството на Роулинг.
Трето, основната разлика между литературата и киното за деца е, че четенето е поле за развихряне и развитие на въображението.
В този смисъл, илюстрациите на Зидаров, със своята възхитителна многозначност и незавършеност, са много по-плодородна нива за въображението от обичайните сресани и свръхреалистични картинки, поместени в обичайните детски книжки, които вече са ти отговорили на всички въпроси, преди дори да си сетил да си ги зададеш.
Четвърто, ако не харесвате Зидаров (което си е ваше право), “оригиналните” издания на Хари Потър са си все така по книжарниците. Затова спрете да мъцате и да ръсите жълта злоба. Просто се пресегнете и си вземете от рафта онази версия, която ви харесва. Два вида маслини винаги са за предпочитане пред само един вид маслини.
Пето: шапо за българския екип на “Егмонт” за смелостта и високото чувство за отговорност.
Копирането на нечий успешен модел е лесно и (относително) безрисково. Създаването на свой собствен е несравнимо по-трудно и далеч по-рисковано. Но оставя следи във времето, умовете и душите.
Моите текстове 