Георги Господинов към финансовия министър Владислав Горанов в “Панорама”:
“Литературата не е за подценяване. И културата не е за подценяване. Те вероятно не връщат веднага инвестициите, тяхната ликвидност е по-бавна. Но те трупат неща, които в бъдеще ще се окажат важни.”
А сетне обратно към Бойко Василев:
“Иначе за наградата, за “Ангелус”: страшно беше хубаво, когато след това дойдоха полски журналисти и имаше хора от “Газета виборча”, и започнаха да питат за българска литература. Това е нещо, което си струва. Така леко да се разшири вратата.”
И малко по-късно:
“В крайна сметка, културата е това, което ни слепва в общество. Ние сме достатъчно силно разлепени в момента, и разпаднати. Нямаме друго лепило и ако си помислим сега, всеки от нас може да каже име на поет, на писател или художник, около който ние ще се съберем. Ще се съберем около Яворов, около Ботев, около Геров, или Жорж Папазов, да речем. И това лепило е страшно важно да се поддържа. Защото без него, както казва Яворов, оставаме шепа хора под празно небе.”
Моите текстове 