Прави чест на Радан Кънев, че прави опит публично да обясни позициите си по последния (извънредно важен) вот в Европарламента. Аз също бих искал да изясня своите – при това ясно и недвусмислено. И те са решително различни от тези на г-н Кънев както по темата за Истанбулската конвенция, така и по гласуваното изявление за “state of emergency”, свързано с климатичните промени.
Гласуването твърдо “за” Истанбулската конвенция е важно както по чисто практически съображения (разяснени подробно в предишния ми пост), така и като политическо и, ако щете, идеологическо противопоставяне на заблудите, разпространявани и финансирани от религиозни и крайнодесни екстремистки централи, които отместват и принизяват разговора по крайно наболелия въпрос с насилието над жени. Този въпрос не е абстрактен. Предвидените в конвенцията мерки също не са абстрактни, а съвсем конкретни и практични.
Смятам, че в държава със силно зависима съдебна власт (което пределно ясно си пролича при съвсем скорошното гласуване за главен прокурор), позоваването на решение на Конституционния съд като главен фактор, който (уж) обезмисля гласуването в полза на декларацията, подкрепяща ИК, е неуместно и (всъщност) ретроградно. Първо, защото никое съдебно решение не може (и не трябва) да заглушава гласа на собствената ти съвест. Второ, защото подобна аргументация от страна на г-н Кънев придава допълнителна тежест и авторитет на решението на КС – а това нито институцията, нито самото и решение заслужават.
По темата за “извънредното положение”, свързано с климатичните промени: да, подобна декларация т р я б в а да се гласува.
Първо – за да се заяви ясно, че проблемът е съвсем реален и не е предмет на текуща дискусия; подобен акт е необходим, ако щете и само като противотежест на привидно солидните становища на редица климатични скептици, сред които и водещи български “експерти”, включително собствения ни министър на екологията.
Второ – защото наистина има “state of emergency”. И да, Радане, преводът е съвсем точен: това е именно и з в ъ н р е д н о положение.
В изключително важната си книга “Вода и време” (чието издаване на български предстои след броени месеци) исландският писател Андри Снаер Магнасон пише следното:
“През следващите 100 години природата на цялата вода на нашата планета ще премине през фундаментални промени. Ледниците ще се разтопят и морските нива ще се покачват по-бързо, отколкото някога сме виждали.
Нивото на киселинност на океаните ще се покачи до нива, невиждани през последните 30 милиона години.
На повечето места ще настъпят драматични промени във валежите както на дъжд, така и на сняг.
Тези промени ще повлияят на целия живот на земята, на всички, които познаваме и на всички, които обичаме. Може да се каже, че природата се променя не с геологически темпове, а със скорост, съизмерима с човешкия живот.
Тази крайна промяна надхвърля коя да е метафора, или думи, или език, на които сме привикнали. Точно както могъщата гравитация на черната дупка я прави невидима, бихме могли да кажем, че тази тема е толкова голяма, че поглъща всички думи и значения.”
Последно, но не на последно място: не смятам, че (изключително) несполучливите позиции на г-н Радан Кънев по споменатите теми са необратим провал за “Демократична България”.
ДБ е сложен коалиционен проект с деликатен вътрешен баланс и (неизбежни) вътрешни противоречия. Заради запазване на въпросния баланс понякога се налагат компромиси, които ни отвеждат до самия ръб на бръснача. (Тук визирам не гласуването на г-н Кънев, което си е негово собствено решение, а изборът му за единствен – както се оказа – представител и глас на ДБ в Европейския парламент.)
Проектът “Демократична България” е далеч от съвършен, но е най-доброто практическо (макар и компромисно) решение, с което разполага българската политическа сцена в момента.
Да, ще има вътрешни битки, остри диалози, дискусии и несъгласия.
Но докато имаме доблест, воля и страст да търсим правилните, справедливите, човечните решения, докато гласовете ни се чуват, този проект не е провален и в него има смисъл. Надявам се – и бъдеще.
Моите текстове 