Попаднахме тук съвършено случайно — резервирахме първото място, което успяхме да намерим в близост до Матера за 11 души по Нова година.
Гостоприемството на Доменико и семейството му беше изключително, а храната — първокласна.
Както се оказа, Доменико (в средата, с шал на “Пловдив 2019”) е завършил гастрономични науки в Болоня и е запален почитател и последовател на движението за бавно хранене. След като се връща в родната Джиноза (на трийсетина километра от Матера), превръща семейната ферма (където до края на 1980-те са отглеждали тютюн) в семеен хотел.
Храните, които ни сервира по време на престоя ни тук, бяха приготвени с изключително внимание и финес, изцяло от местни продукти, много от които Доменико и съпругата му Тициана (архитект по професия, а в свободното си време — счетоводител и момиче за всичко в семейния хотел) отглеждат в градината си.
В свободното си време Доменико доброволства за Slow Food като майстор-дегустатор на зехтин от региона на Апулия. Разказа ни, че зехтинът е най-вкусен след края на март, когато узрее — но пък е най-полезен преди края на декември, докато е още свеж. Именно по това време на годината (около Нова година) е и най-подходящо за дегустация.
Най-добрите зехтини в Италия по традиция идват от района на Тоскана, но, както при вината, някои от реколтите на даден сорт от определен регион понякога се оказват изненадващо добри, с богат и многопластов вкус. (“Наскоро опитах зехтин от южна Испания”, разказа ми Доменико, “и в него за първи път ми се случи да усетя привкус на зелен домат.”)
Прочее, препоръчвам горещо това място. “С Манол вече сме приятели във фейсбук”, рече Доменико на раздяла, “а по какъв начин ще се развият нещата по-нататък само един бог знае.” 
Моите текстове 