Кобе започвал училище в 7:30 и винаги отивал в салона още в 5:00 сутринта, за да потренира преди занятията. Често там по това време били само той и метача.
Почти винаги оставал да 19:00 вечерта. А през ваканцията тренирал още повече.
Предизвиквал колегите си на битки един срещу един, винаги до 100 точки.
Броял всеки изстрел към коша и не спирал, докато не станат 400.
Веднъж си счупил ръката и на другата сутрин всички се изненадали, че е в залата преди тях и тренира изстрели към коша със здравата си ръка.
След скъсване на менискус подобрил всички рекорди за скоростно възстановяване.
След преминаването си в НБА, Кобе Брайънт играе 20 години в един и същ отбор, спечелва пет титли и 18 пъти е избран в “Отбора на звездите”.
Превръща се в любимия атлет на цяло едно поколение и в истински символ на един от най-колоритните градове в света, който никога не е страдал от липса на герои или недостиг на звезди.
А, и още нещо: научава се да свири “Лунната соната” по слух. Просто защото му харесва. 
Моите текстове 