“Музика върху кости”

Или по-точно — ренгенови снимки от различни руски болници, върху които е записана забранена от властта музика.

След Втората световна война цензурата в СССР е в разгара си. Забранено е включително и слушането на западна музика, а „виновните” са вкарвани в затвори и лагери.

Инженерът Руслан Богословский от Ленинград обаче не бил съгласен с властите. Той считал, че хората имат право да слушат всякаква музика и през 1947 г. изобретил в домашни условия звукозаписна машина, която да може да копира записи от виниловите плочи.

Проблемът се оказал самият винил, който бил дефицитна суровина в СССР. След множество експерименти с всякакви видове пластмаси, бакелити, восък, хартия, Богословский случайно зърнал ренгенова снимка и решил да пробва с нея.

Оказало се, че материалът е подходящ и издръжлив, и на него може да се правят много качествени записи. Освен това по онова време в руските болници ренгеновите снимки се изхвърляли след една година съхранение.

Заедно със своя приятел Борис Тайгин откриват домашно нелегално студио и започват да бълват забранена музика.
Наред с „Мурка”, „Очи черные” и други забранени руски песни, те записват и разпространяват забранена западна музика и най-вече джаз, а в края и на 50-те години и рок.

Понеже неговите ренгенови плочи се сгъват в ръкавите и крачолите, те се пренасят лесно и невидимо за властите, което затруднява копоите на властта да откриват и арестуват нарушителите.

Единствено благодарение на доносници, които изобилстват сред съветските граждани, Руслан Богословский е заловен, осъден и вкаран в затвора.

Три пъти.

Но всеки път след излежване на присъдата, той отново се завръща към нелегалния си занаят.

Счита се, че за 14 години, от 1947 до 1961 г., Руслан Богословский е успял да презапише и издаде над 1 милион ренгенови плочи и да отнесе и до най-далечните кътчета на Империята на злото музиката на свободния свят.”