Дефиницията за щастлив издател: лягам си със строхотен отзив, събуждам се със страхотен отзив. 
Този е от Avgustina Todorova-Peneva, която, също като мен, няма търпение да сподели мислите и преживяванията си (иначе щеше да изчака и да ги заснеме в чудесния си, умен видеоблог, който препоръчвам безрезервно):
“Така и не изчаках да заснема отзив за „Плодът на познанието“ от Лив Стрьомквист (ИК “Жанет-45″), за да споделя впечатленията си от книгата.
Причината не е, че останах шашната от смелостта и откровеността на писателката да илюстрира и пише за стигмата върху женското. Съвсем не! Така се случи, че покрай научните ми занимания с андрогинността, бисексуалността и феминизма, а също и покрай житейските препъникамъни за скромните ми 33 години, съм се научила, начела и нагледала по темата дотолкова, че вече или кимам одобрително към подобен тип текстове, или изписвам с очи полукръг с лека, съвсем щадяща досада.
Случаят с „Плодът на познанието“ е по-различен, защото отваря темата за терора на патриархалното (в това число политическото, религиозното, психоаналитичното) върху противоположното му (човешкото, природното, божественото, животворното) с един напълно съвременен, достъпен и възбуждащ маниер. От страниците на „комикса“ заговаря една умна, цивилизована и все пак дива и ядосана жена, която има какво да каже по повод вулвата – не само моята, но и тази на всички мои посестрими.
Какво харесах и какво ме притесни в книгата?
Казах „Да!“ на:
Определено кимах одобрително докато четях книгата – „Да, много добре казано“, „Ха, интересни факти“, „А така, кажи им го!“, „Боже, божеее, откъде сме тръгнали, къде сме стигнали“… Стрьомквист прави добър, макар и в същността си доста аморфен анализ на митовете и фактите около женската сексуалност, връщайки лентата назад през вековете – от схващането за порочността на секса и женското тяло според Августин Блажени, през заклеймяването на женското във всичките му форми от църквата и простолюдието по време на вещерските гонения, както и просвещенския перверзен интерес към женското във всичките му форми и раси, до модерните психоаналитични схващания за женската хистеричност, неврастения и психопатичност, следствие от изначално покварената връзка между „женската“ психика и „женското“ тяло.
Ако търсите стряскащи културни и медицински факти за отношението КЪМ и изобразяването НА женското във всичките му форми – най-вече клитор, вагина и вулва, то книгата „Плодът на познанието“ ги предлага в изобилие. Стрьомквист се цели в десятката и с главите за менструалния цикъл и превръщането му в табу, както и в т.нар. ПМС (предменструален синдром) и неговото влияние върху поведението и творческия заряд на жените. А измежду всички тези неща представя чудесен обзор на славословенето и обожествяването на жената и нейния полов орган от древните култури и цивилизации.
Казвам „Да помислим по-добре върху…“:
… превърналото се в навик, присвоен от патриархалния маниер на мислене и говорене, нападане и иронизиране на всичко, което е различно от нас, което е против нас. Книгата на Стрьомвкист е събитие, което не може и не трябва да бъде подминавано и трябва да се вземе насериозно, НО! не мога да не отбележа, че „Плодът на познанието“ е на ръба да се впише в съвременната феминистична линия на поп културата, според която младите жени днес трябва да бъдат много ядосани, много непокорни, много секси, напук вулгарни.
Феминизмът, както и всяко друго културно протестно движение, е редно да се самосъблюдава, самокоригира и самоусъвършенства. Към настоящия момент, с все по-всеобхватната женска еманципация, феминизмът е започнал да тъпче в погрешната посока. Неговата взривителна сила и стремеж към метежност, която да преобърне статуквото, най-ярко открояващи през 60-е и 70-те години на XX век (или т.нар. Втора феминистична вълна) днес някак не се вписват. Защо? Защото феминизмът започна да се припознава както като конструкт на патриархалното – служи си със същите методи на оспорване и отхвърляне, така също и като паралелен културен наратив, целящ да поддържа една доминираща представа за човечеството. На съвремения хоризонт се появи ново, макар и напълно очаквано явление – дискриминация на мъжкия пол. Например, мога да ви разкажа за десетки ситуации от ежедневието на учениците, на които преподавах преди да изляза в майчинство, в които се чудех как да омилостивя девойките и да предпазя момчетата. Започнах да си давам сметка, че докато момичетата припяват „Who run the world (Girls)“ на Бионсе, момчетата гледаха отстрани, наказани да мълчат, поемайки вината на своите предци. Какво ще се случи с тези след няколко години вече пораснали мъже? Не е сложно да си представим как нещата ще се завъртят пак в посока мизогония.
Няма да си позволя да съм излишно многословна и философстваща. Но да обощя:
Хареса ли ми книгата „Плодът на познанието“? Да, много!
Препоръчвам ли ви я? О, да!
Бих ли я препоръчала на млади момичета и момчета? Да, но само ако съм сигурна, че от малки са ги научили да ценят себе си и да уважават многообразието на света, в това число и джендър проблематиката.
Останалото, което мога да кажа е, че Manol Peykov, преводачката Анелия Петрунова, графичният адаптатор Кирил Златков и издателство Жанет-45 са много, много големи!!! Поздравления за това шеметно издание, за смелостта, за отговорността и професионализма. Браво!”
Моите текстове 