Чудесните отзиви за “Плодът на познанието” от Лив Стрьомквист продължават да пристигат — и единствената причина да не ви заливам с тях е уважението ми към онова лично време, от което се нуждае всеки читател в компанията на самия себе си, за да осмисли даден текст по достойнство, преди да бъде засипан с нови подробности / мнения / възклицания / гледни точки по темата.
Предлагам ви един кратък, ударен и изпълнен с ентусиазъм текст на Albena Nikolova, която нямам щастието да познавам лично, което ни най-малко не й попречи да се окаже един от първите български читатели на книгата.
“Лив Стрьомквист, “Плодът на познанието”
изд. Жанет 45
превод от шведски Анелия Петрунова
Понеже сключих сделка, и то много изгодна, при мен се озова една книга, с жестока корица и мега яки илюстрации. Лив Стрьомквист проследява с ирония и голяма доза хумор как се е интерпретирала темата за женската сексуалност през вековете. Прави един вид пътешествие, разнищва митове, разплита легенди и осветлява теми табу. Пише откровено и много точно поставя нещата по местата им. И не, аз не се определям като феминистка, но е жизнено важно да си кажем истината и да назоваваме нещата с истинските им имена.
“Може би според вас е проблем в нашата култура, че така нареченият “женски полов орган” е потулен и свързан с чувство за срам…смята се за нередно да се говори за него…навсякъде е заличен, пренебрегва се, смята се за неудобен… и дори няма нормално име!” / както казваше баба ми “Стига си се чупаратила, че ти се видат срамотиите!” /
Беше ми интересно да прочета комикса. И да, имаше неща които не знаех. Книгата е подходяща и за тийнейджъри, а аз ще имам двама.
Благодаря на Манол Пейков за възможността да притежавам тази книга.”
Моите текстове 