Пак за “Плодът”

Надежда Цекулова. Няма дори да правя опит да я представям, защото тя го е сторила по съвършен начин в отзива си:

“От няколко дни Манол Пейков пуска отзиви за новата книга на „Жанет 45“ и аз сега се чувствам малко неудобно. Налага се да споделя усещането си за книгата след хора, чието професионално перо ме кара да се чувствам недодялана и твърде улична в изказа, асоциациите и мислите си. Но пък, Лив Стрьомквист е за всички, и се надявам този текст да има своята публика и своя смисъл.

Седнах да чета „Плодът на познанието“ в деня след една дискусия за нуждата от сексуално образование в училище. Събрахме се със съмишленици, поговорихме как трябва да бъде, и че липсата на здравна и сексуална грамотност – като при всяка грамотност – ограбва целия живот на човека и може да бъде причина да го съсипе напълно и да го обримчи с ненужни страхове, скованост и травми. Като че ли не формулирахме достатъчно ясно целта да се изостри общото ни внимание, да ни насърчи да споделяме убежденията си на глас – не само за здравното и сексуалното образование, но и за правата на децата, правата на жените, правата на уязвимите и на хората изобщо, необходимостта от публични политики, базирани на наука и доказателства, необходимостта от защита на това, което някак бяхме свикнали да наричаме „нормално“.

В същия този ден научих, че някакви хора се интересуват какъв секс предлагам (защото защитавам нуждата от сексуална грамотност), и че заради това си убеждение следва да бъда класифицирана като сатанистка и изпратена на о. Персин.
Та в този контекст разтворих „Плодът на познанието“.

Няма да се спирам върху конкретни аспекти от съдържанието, защото аз не съм литературен критик, и не искам да се преструвам на такъв. За мен, като човек, който се занимава с журналистика, активизъм и човешки права, „Плодът на познанието“ е невероятна сатира, изключителен учебник и ефективно оръжие.

Първият ми неподправен възторг изригна от черното и скандално за настоящия публичен наратив чувство за хумор. „Ако разгледаме миналото и настоящето, много жени бихме искали отношението към така наречения „женски полов орган“ да е било малко по-ларж.“ Ами, така де. Просто вулва – малко под 50% от човечеството (3 млрд 853 млн души) си има по една между краката – no big deal…

И като споменах „вулва“ – следващият повод за еуфория от изследването на Лив Стрьомквист е в стотиците пъти повторение на думичките, с които назоваваме женския полов орган, женската сексуалност и естествените ѝ ритми – вулва, вагина, клитор. И пак – вулва, вагина, клитор, мензис. Оргазъм. В десетки изречения, с десетки различни шрифтове. В най-разнообразен контекст – биологичен, медицински, лексикален, исторически. Повторени толкова много пъти, че накрая не можеш да си спомниш защо всъщност тези думи масово не се употребяват.

Изглеждат ти НОРМАЛНИ. Можеш да подвикнеш да дъщеря си след вечеря „И като влезеш в банята, да не забравиш да си измиеш вулвата“. Или да кажеш на сина си „Изчакай да мина през банята, защото съм в мензис“. Толкова нормални. Дори само този ефект да постигаше, книгата щеше да бъде безценна.

Имам една единствена забележка в този контекст (и към книгата изобщо). За мен остана непонятен изборът на български да се използва понятието „срамни устни“ вместо „лабии“. Намирам го за непростим, предвид цялостния облик, цел, дух и език на „Плодът на познанието“.*

Но да се върна на хубавините на тая книга. Написах някъде по-горе, че тя е оръжие. Не знам дали си представяте усещането, когато те заплашват, защото можеш да си позволиш да напишеш думичката „секс“.

Но това събитие, макар и незначително, идва да ни напомни, че мракът е тръгнал на война. Агресивната безпросветност е тук, и иска да размаже всички, които отказват да са като нея, защото – оставени на тъмно и уплашени добре – хората са много по-лесни за управляване, манипулиране и терор.

А с „Плодът на познанието“ Лив Стрьомквист нахлува с весел смях, светкайки в разноцветни светлини, отправяйки най-простичкото и разбираемо предизвикателство на тоя свят – fuck off завинаги. 🖕

*Отговор от преводачката Aneliya Petrunova в коментар под текста:

“Изборът на “срамни устни” дойде от една страна от това, че и на шведски го има разграничението blygdläppar/labia, както има и slida/vagina (влагалище/вагина), и на второ място защото ми се струва (може да не съм права), че “лабии” все още звучи прекалено медицински и затова нямаше да е най-удачният избор. Но освен това ми се струва уместно да присъства и “срамни устни”, отново за да се покаже, че езикът е сложил точно такова наименование и това не е случайно.” 

Плодът_4

#плодътнапознанието #ливстрьомквист
#жанет45

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s