Приятелки и приятели, дами и господа, днес е много з н а ч и м ден!
Защо да е чак пък толкова значим, ще попитате? Ами защото след повече от дузина прекрасни рецензии за “Плодът на познанието” от Лив Стрьомквист, появили се в първите три дни след излизането на книгата (което май е на път да я превърне в една от най-коментираните книги на български език в първата седмица след издаването й), днес пристигна п ъ р в и я т отзив, написан от м ъ ж!
Е, да, вярно е, че този мъж от доста време не живее в България, но (все пак!), за наше щастие, продължава да мисли (и пише!) на български език.
Ето как започва дългата и изключително интересна рецензия на Zlatko Enev:
* * *
“Ще започна този сравнително важен за мен текст с цитат на вечно-любимия Казандзакис. (Смях се и плаках със Зорбас преди около четиридесет години, но това „Варда от жени!“ се е закотвило в паметта ми накриво и до гроб! Така поне ми изглежда.)
Та, да си припомним:
Виждал ли си някога, началство, пръч, след като е покрил няколко кози? Текат му лигите, помътняват очите му, гурелясват, кашлюка, пресипва, не може да се държи на краката си. В такъв хал изпадал често пъти и горкият Зевс. Прибирал се в къщи на разсъмване и казвал: „Ах, кога най-сетне и аз, Христе боже, ще легна да се наспя? Не мога вече да се държи на краката си!“ — и току бършел лигите си.
Но изведнъж дочувал въздишка — долу на земята някоя жена отмятала завивките, излизала на терасата си, въздишала. И веднага сърцето на Зевс се разтапяло от умиление. „Ах, ах, трябва да сляза пак на земята, горкият аз, една жена въздъхна, трябва да сляза да я утеша!“
Докато накрая жените го разсипали, не му държал вече кръстът, захванал да повръща, схванал се целият и гибердясал. Дошъл тогава наследникът му, Христос, видял хала на предишния бог и рекъл! „Варда от жени!“
Боже господи, да се смее ли човек, да плаче ли? Толкова много мъдрост, а всъщност прикритото ядро на идеологията на християнския Запад, уловено в няколко изречения, изтипосано, издокарано, че и със щипка сол посипано отгоре.
Именно това „Варда от жени!“, повтаряно, потретвано и похилядвано от десетки, стотици – а всъщност безброй много – учени и не чак дотам учени мъже, е фразата, която по мое усещане задава тона и патоса на малката книжка, която бих искал да ви представя днес.
Смешна, пъстра, непослушна и луничава книжка. Една книжка, писана от Пипи Дългото чорапче, но вече след като е пораснала, напук на всички хапчета за непорЕсване, ако пък си припомняте това друго чудо на човешкия дух и стремеж към свобода и независимост, шведската Библия „за деца“…”
(Останалото можете да прочетете в линка към знаковия сайт “Либерален преглед”, където е публикуван текстът.) 
Моите текстове 