Решението на правителството във вторник да намали ДДС за ресторантьорите от 20 на 9 процента предизвика ироничен коментар във “Фейсбук” от издателя Манол Пейков. Скоро след като той беше публикуван, премиерът Бойко Борисов обяви, че ще бъде намален и ДДС за книгите. По този повод “Дневник” разговаря с Пейков. Той е издател – “Жанет 45”, преводач от английски и съсобственик на звукозаписното студио “Пекарната” в София. Живее в Пловдив. Член е на Националния съвет на “Да, България” и беше кандидат за общински съветник в Пловдив от “Демократична България”.
● Вярвате ли че Бойко Борисов ще удържи на думата си да намали ДДС върху книгите? Все пак законът за ДДС трябва да се гласува от парламента, а в прессъобщението пише, че ще влезе чак от януари догодина.
– Откровено казано, не разбирам защо, ако наистина има държавническа воля това да се случи, ДДС върху книгата да не може да бъде намален веднага. Аргументът, че данъци за настоящата година не се “пипат”, ми се вижда несъстоятелен, защото това важи единствено за преките данъци. За косвените, какъвто е ДДС, подобна практика няма.
И все пак: истината е, че след толкова години говорене, разясняване, излагане на аргументи в медиите, около всевъзможни кръгли и квадратни маси, както и из антретата и коридорите на най-различни институции, за първи път чувам официално изявление на български държавник, което да заявява проблема “намаляване на ДДС върху книгата” като важен за България и българите.
Именно затова ми се иска да вярвам, че премиерът ще удържи на думата си.
● Как си обяснявате мълниеносната му реакция – вие иронизирахте във “Фейсбук” намаляването на ДДС на кръчмите и веднага Борисов обяви, че се отнася и за книгите?
– Мислите, че има връзка? Много е изкусително да привидя подобна значимост на социалното си “влияние”, но не смятам, че именно моето изказване е оказало някакво директно влияние. Думите ми, макар и по-саркастични и “илюстративни” от повечето, съвпаднаха по тон и съдържание с хиляди други изказвания по темата, които заляха социалните мрежи веднага щом се разбра за “обещанието”, дадено от премиера на ресторантьорите за намаляване на “техния” ДДС.
През годините съм говорил много по темата – и по-остро, и по-задълбочено, и по-изчерпателно от сега. Говорили са и повечето от колегите ми. През 2018 г. създадохме Национална подписка в подкрепа на българската книга, съпроводена с видео, което имаше стотици хиляди гледания. Уви, държавните ни мъже останаха глухи и неми за аргументите ни. Реакцията беше нулева – сякаш нищо не е било.
Но времената се променят, променя се и ситуацията. Наложилата се през последните два месеца всеобща карантина, в едно с всичките си последствия върху икономиката на страната, рязко оголи и обществения нерв, защото извади на показ тежките липси, трупани като резултат от минали и настоящи управленски провали. Вследствие на това на хората зад държавното кормило им се наложи да упражняват повсеместен кризисен пиар.
Натрупванията през годините имат, разбира се, своето важно значение, но все пак ми се струва, че трябва да търсим обяснението за вчерашното обещание на премиера по-скоро в уникалността на настоящия момент. В което няма нищо лошо – стига резултатът да е правилният.
● Ако наистина ДДС бъде намален, ще поевтинеят ли книгите и как би се случило това? Какво ще стане с цените на вече издадените книги?
– Не мисля, че ще има директен ефект върху цените. Цената ще бъде повлияна по-скоро индиректно: на (приблизително) същата цена хората ще получават (далеч) по-качествен продукт. Защото промяната ще повлияе всички хора, които са част от ценностната верига от създаването на една книга: автор, издател, редактор, коректор, преводач, оформител, читател.
От появяването на първите частни издателства в България след края на комунизма измина половин човешки живот, а повечето книги в България продължават да се издават без редактор – издателите просто не могат да си позволят да платят за това. Ако изобщо плащат – тарифите са отчайващи и напълно неподобаващи на компетентността и опита, които се изискват за подобна работа. Това сваля драстично нивото както на преводната, така и на българската литература.
Португалският нобелист Жозе Сарамаго казва, че “националната литература се прави от авторите, а световната – от преводачите”. Като издател работя с десетки преводачи от над 30 езика – и мога без колебание да заявя, че те са сред най-умните, високообразованите, прозорливите, дисциплинираните и скромните хора, които познавам. Въпреки това пазарната конюнктура в българското книгоиздаване е такава, че тарифите за превод на художествена литература (най-сложният, бавен и взискателен превод от всички възможни) не могат да подсигурят комфортно съществуване. И тук изобщо не говорим за лукс, а за покриване на елементарни базови нужди. (За сравнение: ако стандартът в развитите страни в Западна Европа е двойно или тройно по-висок от нашия, заплащането на преводачите там е приблизително седморно на нашето.)
По тази причина българската литература изгуби цяло поколение талантливи преводачи (тези на възраст между 40 и 60 години), което на практика се отказа от художествения превод, за сметка на превод на документи (по-лесен и два пъти по-добре платен) или работа на кабина (поне пет пъти по-добре платена от превода на литература в България, а из различните Европейски институции – и още по-високо).
Казано с едно изречение, литературният превод в България в момента е по-скоро хоби, отколкото професия. Движат го не пазарните процеси, а безграничната любов на шепа възрожденци. Немалко от тях живеят в истински лишения, само и само да могат да си позволят да упражняват това свое “хоби”.
По мои изчисления относително дребното на пръв поглед намаляване на процента ДДС върху книгите (от 20 на 9 процента) ще увеличи ставките на преводачи, редактори, коректори и оформители между 25 и 35% (а може би дори и повече). Това е възможно, защото техният приход, разглеждан като процент от коричната цена на книгата, е толкова малък, че увеличението на ставките им с 1/3 се вмества съвсем спокойно в онези 11%, които държавата ще отстъпи на книгоиздателите.
В заключение: мнението ми е, че намаляването на ДДС върху книгата сериозно ще промени пейзажа на българското книгоиздаване. Издателите ще се чувстват по-сигурни, преводачите ще са по-добре платени, ще се появят (истински) редактори. Ще има и повече автори, които могат да живеят от книгите си. Това би бил един своеобразен квантов скок за българската книга, както и за българската култура изобщо. И то срещу много малка, почти символична инвестиция от страна на държавата.
● Как процедират другите държави в ЕС по отношение на ДДС?
– Тази информация е само на клик разстояние. Към момента България (най-бедната страна в ЕС) и Дания (една от най-богатите) са единствените страни в Европейския съюз, които не са приели намалена ставка на ДДС върху книгата. В Норвегия, Великобритания, Ирландия, Украйна, Албания процентът е 0%, в Швейцария е 2.5%, Люксембург е 3%, в Италия и Испания е 4%, в Полша, Малта, Унгария, Хърватия и Кипър е 5%, във Франция е 5.5%, в Белгия., Нидерландия, Португалия и Швеция е 6%, в Гърция – 6.5%, в Германия е 7%, в Турция – 8%, в Румъния, Литва и Естония – 9%, в Словения – 9.5%, в Чехия, Австрия, Финландия, Словакия и Сърбия – 10%. В Исландия е 11%.
(Апропо, около 1/3 от държавите в света имат нулева ДДС ставка за книги. Нулева е ставката в почти цяла Южна Америка, както и в Хонконг, Южна Корея, Индия, Малайзия, Филипините, Тайланд, Египет, Катар, Канада, Ангола, Замбия, Мадагаскар, Нигерия, Йордания, Ливан.)
● Защо толкова години издателите в България не можаха да се обединят и да убедят управляващите в необходимостта от по-нисък данък?
– Издателите в България отдавна са обединени около тази идея. Може би относителната значимост, която имат те пред българската държава, не е била достатъчна, за да бъдат чути. Поне досега.
*Интервю в “Дневник”, 14 май 2020 г.
Моите текстове 