Последната дума

ПОСЛЕДНАТА ДУМА

Ще излитнеш след време
от пашкула на скръбната тайна.
Ще засветиш в небето
по детински пророческа,
пеперудо oмайна.

Дотогава – внимавай!
Има рани, които са живи…
Оцвети всяко чувство
с мастилата им кървави,
стой нащрек, не заспивай!

На земята безмълвно
щом звездата ми зряла се спусне,
ти разкъсай страха ми
и спокойно, тържествено
целуни ме по устните.

~ София Несторова 
6 окт 1955 – 18 май 2020

Leave a comment