На брега в Амуляни, Халкидики, Гърция, гордо се вее българското знаме.
На брега в Росенец, нос Чукалята, България (стопанисван като екстратериториално владение от една от най-богатите фирми в Европа, руската “Лукойл”, която от години не плаща и стотинка данък на българската държава) българското знаме е смотáно и захвърлено на боклука като ненужен парцал.
Лично аз никога да не съм отдавал свръхзначение на държавните символи, но ми се струва, че наблюдението ми в случая има смисъл отвъд сферата на чисто метафоричното.
През последните години нормалните българи (не, не говоря за “умните” и “красивите”, а просто за н о р м а л н и т е хора – онези, които почтено и с труд си изкарват хляба) в чужбина се чувстват пó у дома си, отколкото в родината си, където плащат данъци и гледат децата си, където живеят и мечтаят – не за някакъв лукс и несметни богатства, а просто за н о р м а л н о бъдеще.
Ето, за да сме наясно за какво говорим, тук и сега дефинирам понятието “нормално бъдеще” по възможно най-простичкия и неразтеглив начин:
възможността да се чувстваш у дома си в собствената си родина.
За това излизаме на протест довечера. И утре. И вдругиден. Докато е нужно.
Довечера ще съм с вас духом, а телом – край българското знаме. В Амуляни, Халкидики, Гърция.
Моите текстове 