Бийте онези камбани, които все още звънят

Денят се разпукваше, птиците
бяха запяли.
И ги чух да ми казват:
започни отначало.
Недей да мъдруваш
какво назад си оставил
и какво предстои.

Да, войните
ще се воюват пак
свещеният гълъб
ще го ловуват пак
ще го купуват,
продават,
купуват пак –
вечно в робство е гълъбът.

Бийте онези камбани, които все още звънят,
съвършената жертва оставете сега настрана –
има във всяко нещо пукнатина.
Нали трябва да влиза отнякъде
светлина?

Знак поискахме ние
и ни пратиха знак.
Младенецът предаден бе,
жертван – светлият брак.
На всяко правителство вдовството –
всички виждаме знаците.

Вече не мога да тичам сред тази
подивяла тълпа,
докато убийците гласно над мене молитви редят
но събира се, виждам,
гръмотевичен облак над тях –
и ще ги застигне гласът ми.

Бийте онези камбани, които все още звънят,
съвършената жертва оставете сега настрана –
има във всяко нещо пукнатина,
Нали трябва да влиза отнякъде
светлина?

Макар да събирате частите
не ще получите цялото,
Макар да думкате маршове
на барабанчето си отмаляло,
всяко сърце в любовта ще се върне, в самото начало –
нека там бежанец да е.

Бийте онези камбани, които все още звънят,
съвършената жертва оставете сега настрана –
има във всяко нещо пукнатина.

Как ще влиза иначе
светлина?

~ Ленърд Коен, 1992
Превод Манол Пейков

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s