“Следващият път децата ли ще изведете като жив щит?”, пита язвително и лаконично в сутрешния си пост човек, когото считам за приятел.
Не е лесно да отговориш на подобен въпрос. Първият ти инстинкт, разбира се, е да крещиш и да се зъбиш.
Ала общуването във Фейсбук има едно важно предимство: че имаш време да овладееш емоциите си и да помислиш, преди да отговориш.
Ето какво му отговорих аз:
“[Приятелю], всички са там по свое желание. Никой никого не извежда.
Плакатите “Аз съм жив щит” са ирония. Тъжна ирония. Те са препратка към официалното изказване на представител на СДВР от вчера, че не били разрушили барикадите, защото там имало “твърде много жени”.
Ние (под “ние” разбирам хората на Орлов мост, понеже се чувствам един от тях, макар физически да не съм там) не делим хората на мъже и жени. Всички са хора, граждани с равни права. И равни задължения.
И изобщо: що за изказване е това, “има твърде много жени”? Ами ако нямаше – тогава какво? Щяхте да пребиете мъжете от бой? Ние жени не бием, ама мъже – да, при това елегантно и с кеф?
Ако не разбираш какво точно се случва на Орлов мост и защо са там тези хора – простимо е. И е поправимо.
Нека ти кажа: тези хора не са там, за да “инсталират” някого на власт. Те са там, защото всички ние, днешните граждани на България – мъже, жени, деца – сме последната преграда срещу пълзящото беззаконие, повсеместна корупция, овладяването на институциите, медиите и властовия апарат и превръщането им в бухалки срещу инакомислещите.
Ако все пак разбираш, но си скептичен, изпълнен си с недоверие по отношение на перспективите отвъд самия протест (също обяснимо, предвид последните 30 години от българската история) – моля те да го запазиш за себе си, да не превръщаш чувствата си в агресивен цинизъм (какъвто се чете в краткия ти, очевидно риторичен, пост).
Хората на Орлов мост са положителни герои и се борят за справедлива кауза. Те заслужават уважение.
Кой ще дойде после е отделен въпрос. С него ще се занимаваме, когато му дойде времето.
Но първо тези трябва да си тръгнат. Защото самозабравянето им мина всякакви граници.”
Моите текстове 