Писмо до “Гардиън”

I live and work in Bulgaria. I’ve had numerous opportunities to leave, but my choice has always been to stay.

I love Bulgaria and believe in Bulgaria’s future as an inseparable part of democratic Europe.

I’ve been a follower and a supporter of The Guardian for more than a decade. But I do find your reporting about Bulgaria sorely lacking.

I cannot help but wonder: at what point of your glorious journey toward becoming one of the most trustworthy liberal news outlets in the Western world did you lose Bulgaria from your mental map?

Is it too small? Too plain to you? Too peripheral? Too uninteresting?

The protests against corruption and in support of the rule of law have been raging for more than a month here.

Last week Politico published an article (in my opinion: the first clearheaded article about the situation in Bulgaria in the western press for a very long time), which has topped the readership ratings for a few days now. Here it is:

https://www.politico.eu/…/bulgaria-hristo-ivanov-eu-credib…/

Dear Guardians,

You probably know that, but let me remind you nevertheless: over the last ten years Bulgaria has plummeted in the World Free Press rankings from 38th to 111th place.

Honest media (such that do not resort to fake news and slander against every government opponent) are few and far between in Bulgaria these days. The kleptocratic state-sponsored Bulgarian oligarchy is holding 90% of the important news outlets in its grasp.

This is in fact an essential part of the reason why young people have flooded the streets lately.

And this is why we need you so much.

We need your journalistic integrity, your fearless reporting, and your leadership in keeping the public abreast of the political events taking place around Europe in these difficult times. And, most importantly: the incessant quest for the meaning behind these events that is a quintessential characteristic of The Guardian that I love and follow.

Do not neglect us.

Be there for us.

And do remember: what happens at the periphery is frequently more revealing about the underlying processes at the centre than one could possibly imagine.

Warmest regards,

Manol Peykov
Publisher, Janet 45
Plovdiv, Bulgaria

P.S. Thank you, Boris Deliradev, for the reminder (you wrote to them first) and the inspiration.

Живея и работя в България. Имал съм многобройни възможности да напусна, но изборът ми винаги е бил един и същ: да остана.

Обичам България и вярвам в нейното бъдеще като н е о т д е л и м а част от демократична Европа.

Следя и подкрепям “Гардиън” повече от десетилетие. Но намирам, че репортажите ви от България са болезнено недостатъчни.

И не мога да се начудя: в кой точно момент от постепенното ви превръщане ви в един от най-надеждните либерални източници на информация в Западния свят и з г у б и х т е България от мисловната си карта?

Може би е твърде малка? Или твърде обикновена за вас? Прекалено периферна? Или неинтересна?

Протестите срещу корупцията и в подкрепа на законността бушуват тук от повече от месец.

Миналата седмица “Политико” пубикува статия (по мое мнение — първата наистина смислена статия за случващото се в България в западната преса от много време насам), която оглавява читателските рейтинги от няколко дни. Ето я:

https://www.politico.eu/…/bulgaria-hristo-ivanov-eu-credib…/

Скъпи Пазители,

Сигурно добре го знаете, но нека все пак да ви припомня: през последните десет години България се срина в световните класации за свобода на пресата от 38-о на 111-о място.

Честните медии (такива, които не прибягват до фалшиви новини и клевети срещу всеки опонент на правителството) са твърде малко в България напоследък. Подкрепяна от държавата, клептократичната българска олигархия е овладяла 90% от важните новинарски източници в страната.

Всъщност това е и една от важните причини, поради които младите хора излязоха на улиците през последния месец.

И именно затова толкова много се н у ж д а е м от вас.

Нужна ни е журналистическата ви почтеност, нужни са ни безстрашните ви репортажи и лидерството ви в осведомяването на публиката за случващото се във всички краища на Европа в тези трудни времена.

И най-важното: непрестанното търсене на с м и с ъ л а зад онова, което се случва — една фундаментална черта на онзи “Гардиън”, който обичам и следвам.

Не ни пренебрегвайте.

Бъдете наша опора.

И моля ви, не забравяйте: от случващото се в периферията човек често може да научи за скритите процеси в центъра повече, отколкото изобщо може да си представи.

Сърдечни поздрави,

Манол Пейков
Издател, Жанет 45
Пловдив, България

*Значението на думата “guardian” на английски.