За пореден път ми се налага да водя разговор във Фейсбук с иначе добронамерен човек, който обаче продължава да настоява, че “протестът не предлага алтернатива”.
“Само с викове за оставка не става”, пише ми една дама. “Трябва да се мисли и за след нея. А сега какво се получава – дайте да ги свалим тия, пък после да става каквото ще.”
“И това не е призив от моя страна да не ги сваляме”, добавя. “А да ги свалим, мислейки не само за настоящето, но и за бъдещето.”
Не се сдържам и й отвръщам кратко и ясно.
“Алтернатива има. Нарича се Демократична България.
“Много добре”, казва тя. “Въпросът е колко хора ще я припознаят. Още един-два “компромата” като последния и хората ще престанат да ви гледат.”
Сетне разяснява: “И не ми казвайте, че това е лъжа. Да, така е. Но тези лъжи не ги гледаме само ние с вас. Хората са различни, с различни разбирания.”
И в заключение заявява: “Ако ДБ скоро не премине от негативизма към позитивизма, няма да спечели много. Ако ги говоря тези неща, е защото ми се иска ДБ да влезе в Парламента следващия път”
Не обичам да проповядвам, но този път просто не мога да се сдържа.
“Вие как си представяте нещата в държава, чиито медии и институции са превзети от злото? И какво точно очаквате?
Преди да се появи с лодката на Росенец, Христо Иванов беше почти невидим. И не защото нямаше какво да каже, а защото в овладените от подопечните на властта олигарси медии имаше изрична забрана той да се появява.
Противопоставяме се на шайка организирани престъпници, които са зад кормилото на държавата и разполагат с огромен арсенал от средства и практически неограничен бюджет. Всъщност е цяло чудо, че единственото, което успяха да спретнат досега, е този смехотворен “компромат” с Маджо.
Предвид факта, че Христо разполага само със смелостта си и доброто си име, това, което успя да постигне през последния месец, е наистина забележително. Тък че моля ви, спрете да въртите плочата с “няма кой”, “не ви припознават”, “не е това начина” и “ако влязат”.
В момента Демократична България е единствената политическа алтернатива за всички почтени и свободомислещи хора в България.
Който не го вижда или има капаци на очите (което само по себе си не е осъдително, предвид завладените медии в държавата), или има интерес да се прави, че не го вижда (това вече Е осъдително).
Това е. Правим, каквото можем. Със свободен ум, чисто сърце и добри намерения.
Не очаквам от вас да излезете на улицата и да застанете зад знамената ни. Но искрено се надявам поне да спрете да се съмнявате в очевидното.”
Моите текстове 