Доктор Кирил Еленски. Нашето джипи.
И много повече от това. Безупречен професионалист и мъдър човек, който беше опора за всички ни и глас на разума в трудни моменти, когато паниката пълзи по цялото ти тяло.
Вчера ми се обади, за да ме помоли да му изпратя апарата за обдишване, който бяхме купили за баща ми преди години. С коронавирус съм, искат да ме вкарват в болница, а в момента само това ми липсва, добави. Апаратът би трябвало да е достатъчен, заключи с обичайния си делови тон, макар видимо да се бореше с недостига на въздух.
Изпратих му го веднага.
Уви, не е било достатъчно.
Най-необичайното на този вирус, е че е непредсказуем, ми каза преди десетина дни, когато го посетих в кабинета му. (Думи като “страшен” и “ужасен” той избягваше да използва пред пациентите, предпочиташе по-нюансирани и неутрални епитети.) Другите грипове са като копие под индиго – влезе един човек и вече знаеш как ще изглеждат следващият и по-следващият. При този вирус няма никаква логика – разболяват се хора, които не трябва да са болни, а други, дето по всички показатели би трябвало да са, не са – заключи.
Еленски беше лекар-мечта. Беше като член на семейството ни и след него остава огромна празнина. Сигурен съм, че по същия начин се чувстват стотици негови пациенти. Мисля, че имаше над четири хиляди.
Паметта му ще е светла, защото е вградил себе си в нашите животи. И няма как да не си го припомняме – и ние, и децата ни, всеки божи ден. С топлина и благодарност.
Моите текстове 