Страхотно писмо на Асоциация “Българска книга” към управляващите: прямо, аргументирано, завладяващо и изчерпателно.
Непременно го прочетете!
* * *
“Развитието на културата и на книжния бранш е въпрос на цялостна стратегия за развитие на човешкия капитал. Наред с демографията и образованието, културата е секторът, който има най-пряко отражение върху човешкия фактор, а той, както знаем, е ключов за просперитета на държава като България, която не е богата на природни и стратегически ресурси.
* * *
С активната “подкрепа” на държавата книгата и четенето у нас слизат все по-надолу в скалата на обществените ценности.
Показателни в това отношение са резултатите от последното международно сравнително оценяване на учениците (PISA) през април и май 2018 г. с фокус върху четивната грамотност.
Анкетираните 9600 15-годишни български ученици показаха среден резултат 420 т. (при средно 487 т. за проучените 79 страни) – най-слаб от всички страни-членки на Европейския съюз.
Най-обезпокоително е, че 47,1% от българските ученици са на ниво под критичното равнище по четивна грамотност. А четивната грамотност по дефиниция “включва основните операции, свързани с четенето и придобиването на познание чрез четене”.
При това става дума за поколенията, които през втората четвърт на ХХI век очакваме да осъществяват технологичен прелом и да внедряват иновации в българската икономика.
* * *
25% от участвалите в изследването PISA-2018 български ученици сочат, че имат до 10 книги в дома си; само 9% от учениците посочват, че имат от 200 до 500 книги вкъщи, като те имат много висок среден резултат и са по-напреднали с равностойността на около 4 години обучение в училище спрямо съучениците си, които имат до 10 книги.
Данните показват, че колкото по-често българските ученици четат художествена и документална литература, толкова по-високи са техните резултати – разликата в четивната грамотност на ученици, които четат редовно художествена литература, и тези, които никога не четат подобна литература, се равнява на почти двегодишно обучение в училище.
* * *
От приемането през 2009 г. на Закона за обществените библиотеки до края на 2020 г., т.е. за 12 години, през бюджета на Република България по програма “Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” са отделени общо под 7 милиона лева, т.е. по 0,96 лв. или средно по 0,08 лв. на глава от населението годишно.
По години картината е печална:
2009 – 0 лв
2010 – 0 лв
2011 – 0,10 лв
2012 – 0,15 лв
2013 – 0 лв
2014 – 0,03 лв
2015 – 0,02 лв
2016 – 0 лв
2017 – 0 лв
2018 – 0,14 лв
2019 – 0,24 лв
2020 – 0,28 лв
При начален стандарт от 0,1 книга на глава от населението годишно и средна цена на книгите в продажба през 2015 г. 11,22 лв., за общо 12 години държавата е изпълнила 85 % … от едногодишното си задължение.
* * *
За сравнение: в Обединеното кралство всяка библиотека има осигурено финансиране и трябва да купува по 216 книги на 1000 души население, в Ирландия годишно на глава от населението са осигурени по 2,75 евро за книги за публичните библиотеки, в Италия – по 0,63 евро, в Германия 7774 обществени библиотеки разполагат годишно с 2 милиарда евро за книги, във Финландия 863 обществени библиотеки имат осигурени 800 000 евро за непопулярна литература, в Норвегия всяка година от 600 новоизлезли книги държавата изкупува между 770 и 1550 екз. и ги предоставя на публичните библиотеки за безплатно ползване там.
* * *
Важно е да се разбере, че устойчивостта значи преди всичко инвестиции в хората и тяхната грамотност, в техните знания и умения. Вярваме, че може да се подходи стратегически правилно и да се инвестира силно в подкрепата на книгите и четенето. От избора, който правителството ще направи днес, зависи бъдещето и просперитета на България.”
Моите текстове 