“Много съм щастлив, че „Живи“ излиза в България. Благодаря на издателството ми „Жанет 45“. Благодаря на преводача ми Стефан.
Завърших този роман през 1992 г. Той беше публикуван първо в китайското списание „Реколта“, после излезе и като книга. Оттогава изминаха 28 години, а в Китай той продължава да е четен от поколение след поколение читатели. Така че това е моята късметлийска книга. Освен това вече е преведена на повече от 40 езика и е издадена в около 40 страни.
Написах тази книга, защото открай време имах едно желание: да съчетая личната съдба на един китаец и съдбата на неговата страна. Да напиша история за човека и съдбата. Само че така и не намирах подходяща отправна точка. Написах няколко чернови и все не се получаваше.
Накрая пробвах разказ от първо лице. След като се отказах от третото лице, всичко стана много бързо и плавно. Защо? Впоследствие осъзнах, че това не е просто промяна на наративния метод или на лицето на разказване, а е и промяна в отношението към живота.
Главният герой на този роман Фу-гуей преживява много – война, болести, глад, болката след загубата на близки хора, но въпреки това той продължава да живее все така оптимистично.
Коя е силата, която го запазва жив – силата на живота. Той оживява заради живота. Така че ако го погледнеш като страничен наблюдател, ако решиш да разкажеш историята му в трето лице, няма да стане. Защото тогава ще изглежда, че Фу-гуей като че ли не притежава нищо освен горчивия си опит. А когато гледната точка се обърне и Фу-гуей разкаже собствената си история в първо лице, горчивият му живот се оказва изпълнен с радост.
Много, много радостни елементи изскачат от неговата горчива история. Така че това е един вид избор на отношение към живота. Най-просто казано, животът на всеки човек се определя от собственото му възприятие, а не от гледищата на другите.
Благодаря на българските читатели!”
~ Ю Хуа, 2 декември 2020 г.