Трябва да е било в пети клас – по това време вече бях дружинен председател – някъде отгоре ни спуснаха нов пионерски почин. В ума ми той звучеше така:
“Партията – за подвиг, сърцата – за пАли!”
Макар да го чувах поне по десет пъти на всяко отчетно събрание и на мен самия да ми се налагаше да го произнасям нерядко, повече от година си блъсках главата какви, аджеба, са тия пали, към които сърцата имат такова съкровено пристрастие, каквото партията има към подвига.
И понеже като дружинен председател се очакваше аз да съм най-светнатият от всички, съвсем откровено си ме беше срам да попитам.
Накрая го видях написано и всичко разбрах.
“Партията за подвиг сърцата запали”.
Оказа се, че стройният ми математически ум категорично е отхвърлял възможността първото “за” в това съвършено симетрично изречение да е предлог, а второто – нещо различно.
Моите текстове 