Скромното ми мнение е, че уважението към авторството – от идеята, през разработката, до завършения продукт – и фактическото му поставяне на пиедестал е в основата на възхода на Западната цивилизация – и на нейната почти абсолютна хегемония през последните 250 години.
Всички големи открития, тласнали човечеството устремно напред – от парния локомотив, през електричеството, до телевизора, персоналния компютър, видеокасетофона, прахосмукачката и сутиена – са резултат не само на красивия ум на своите създатели, но и на възможността за патентоване и временен монопол върху ползването на идеята.
Не е случаен и фактът, че Китай – държава, чийто икономически възход през последните три десетилетия в немалка степен се дължи на незачитането на авторството и светкавичното копиране на чужди авторски продукти – поне от 15 години насам влага в научна и развойна дейност два пъти по-голям процент от брутния си вътрешен продукт от всяка друга страна в света.
Проблемът с плагиатството е не само морален; той е цивилизационен.
Докато не осъзнаем това, ще сме все на опашката.
По заплати, по образование, по фунционална грамотност, по качество на живот, по чуждестранни инвестиции. По корупция. По медийна свобода.
По прираст на населението. По детска смъртност.
И все така ще сме последни в класацията по индекс на щастие.
И все така ще се чудим защо.
Моите текстове 