Пред едно опортюнистично управление с подвъпросни ценности и липсващи принципи, изборите винаги са за предпочитане

След всичко, което се случи вчера и днес, предполагам, че мнозина от вас очакват да коментирам ситуацията в страната.

Истината е, че Слави Трифонов ми е симпатичен. Уважавам факта, че всичко си е постигнал сам. И че успя да се задържи на екран по-дълго от всеки друг в българския шоубизнес.

Уви, техниките и принципите, които очевидно са му вършили работа в този бизнес – авторитаризъм (маскиран като мъжкарство), игра ва банк, арогантност (маскирана като мъжкарство), неебавство и стремеж на всяка цена да изглеждаш независим от всички и всичко – просто не работят в политиката. Още по-малко – когато са съчетани с гьонсуратлък, откровен шантаж, преднамерено незачитане на правилата и пълно нежелание за диалог.

Страната ни се намира в преломен момент – и “Има такъв народ” имаха редкия шанс да се превърнат в символ (или поне в един от символите) на промяната към прозрачност в управлението, законност, държавност, модернизация и повишаване на националното ни самочувствие. Промяна, за която всички мечтаем десетилетия наред.

Уви, Слави и хората около него не се оказаха на нивото на това предизвикателство. Поне засега.

Подведоха ги егоизмът, мачизмът и грешната преценка за това “как се правят нещата” – пряко следствие на натрупания дългогодишен опит (съчетан със съответното самочувствие, навярно заслужено) в една съвършено различна сфера, която се подчинява на съвършено различни правила и закони.

През няколкоседмичния ми престой в парламента се уверих, че немалко от депутатите на “Има такъв народ” са добри професионалисти и свестни хора, чиито ценности, приоритети и виждания за посоката, в която трябва да се развива България, почти по нищо не се различават от моите собствени.

Искрено (и може би малко наивно) се надявам да намерят нужната сила, зрелост и далновидност, за да спрем с това “нà ти си куклите, дай си ми парцалките!” – и да направим нещо смислено и полезно за България.

Заедно. Защото поотделно просто няма как – не и в този Парламент.

Ако ли пък решат, че пак трябва да си мерим брадите и ни пратят на нови избори – така да бъде.

Пред едно опортюнистично управление с разбъркани приоритети, силно подвъпросни ценности и липсващи принципи, изборите винаги са за предпочитане.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s