Както крачех из кулоарите на парламента тази сутрин, от кафенето изскочи един човек и тръгна право към мен. Ни отляво, ни отдясно.
Не знам накъде отиваше. Искаше просто да мине – но за целта трябваше аз да се отместя.
И изведнъж ми хрумна, че тази незначителна случка е много точна метафора за случващото се в парламента през последните седмици.
Хората от ИТН са тръгнали нанякъде, но за целта искат да минат през нас. И ако не се отместим, сме предатели.
А можеше просто да си кимнем, да уточним посоката – и да тръгнем заедно.
Но за целта първо трябваше да се уверим, че не са тръгнали към долния етаж. Защото ние сме на път за горния.
Моите текстове 