Седем години без Робин Уилямс

О, капитане! Ти, мой капитане!
Свърши ужасното плуване!
Корабът мина през всичките бури,
стигна целта си с ликуване!
Пристанът близо е, чувам камбаните,
викат и радват се хората,
гледат как там доближава ги сигурно,
тъмен и дързостен, кораба!

Ала сърцето, сърцето, сърцето!
Капки от тъмночервено!
Проснат, лежи капитанът отгоре –
тялото мъртво, студено,

О, капитане! Ти, мой капитане!
Ставай и чувай камбаните!
Ставай – за тебе развява се знамето –
тебе тръбачите канят те!
Всички венци и букети за тебе са,
и бреговете с тълпите си
тебе със устрем зоват и към тебе
пламенно вдигат очите си.

Скъпи мой татко, ръката си слагам
тук, до челото сломено.
Сън е туй, сън е туй – проснато горе,
тялото мъртво, студено.

Мой капитане, мълчиш, не отвръщаш,
устните бледи и зинали,
моят скъп татко не чувства ръката ми –
волята, пулсът изстинали!
Корабът котва е пуснал дълбоко,
свърши ужасното плуване,
знамето вдигнал, той вече е стигнал
своята цел със ликуване.

Викайте, хора, и бийте, камбани!
Ала с лице нажалено,
крача аз горе, при капитана –
тялото мъртво, студено.

Уолт Уитман
в превод на Цветан Стоянов

via Stefan Ivanov

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s