Радичков беше любимият писател на баща ми.
“Аз съм виждал човек, нищо човек, една педя дребосъче, а простотията му голяма колкото черква. Върви той подръка със своята черква, като върви, задръства цялата улица, но никак не му мига окото.
Мигар на човек с толкова огромна простотия може да му мигне окото! Ще те прегази и ще си замине, без дори да те забележи! Виждал съм и потна простотия, виждал съм кисела простотия, а има и усмихнати простотии, тъй както има и дебели.”
“За простотията”, Йордан Радичков, via Stefan Ivanov
271Krasimir Lozanov, Зоре Христозова and 269 others1 comment22 sharesLikeCommentShare
Моите текстове 