Разговор с Олег Сербин, директор на украинската Национална библиотека „Ярослав Мудрий“
○ Г-н Сербин, от началото на войната с Русия Националната библиотека на Украйна се превърна в бомбоубежище. Всички сме виждали ужаса от евакуирането на хора, но моля ви, кажете ни как се евакуират книги?
● В резултат на пълномащабната руска агресия към 25 март 2024 г. са пострадали 1,974 културни институции. С цел да унищожи културните ценности на Украйна, врагът целенасочено атакува обекти на културното наследство.
Според 8-ия етап на изследването „Обществените библиотеки на Украйна в контекста на руската въоръжена агресия“, проведено от Националната библиотека на Украйна „Ярослав Мудрий“, към 30 март 2024 г. (от началото на пълномащабното нахлуване) има:
• 154 библиотеки, които са изцяло унищожени и не могат да бъдат възстановени;
• 768 засегнати библиотеки, от които: 360 библиотеки са частично повредени и се нуждаят от основен ремонт; 408 библиотеки претърпяха незначителни щети (необходима е подмяна на дограма, врати, частичен ремонт на покриви и фасади).
Почти цялата територия на Луганск и големи части от Запорожка, Донецка и Херсонска области на Украйна все още са под временна окупация, поради което е невъзможно да се изчисли точният брой на културните институции, пострадали по време на боевете и окупацията.
Врагът никога не ни предупреждава къде ще насочи атаките си. Горчивият опит ни е научил, че библиотеките в прифронтовите райони трябва да предприемат превантивни мерки (като преместване на ценни колекции в други градове, извън тези, близки до фронтовата линия. Тоест организират се локации за книги, предимно редки и ценни, на безопасни места). От съображения за сигурност тази информация не се разкрива.
Бих искал обаче да подчертая, че нашата библиотека и повечето обществени библиотеки в Украйна продължават да работят в условията на война.
○ Появиха ли се още извънредни отговорности за украинските библиотекари?
● Да, библиотеките като социални институции с широка мрежа, офлайн и онлайн платформи за споделяне на професионален опит предприемат мерки в подкрепа на психичното здраве на населението от всички региони; те участват активно в подпомагането на вътрешно разселените лица, военните и техните семейства, други уязвими групи, независимо от възрастта на нуждаещите се.
Някои от нестандартните библиотечни услуги, които са станали обичайни за библиотекарите по време на войната и продължават да се развиват, включват:
• Доброволчество (различни области на подкрепа за въоръжените сили на Украйна);
• Работа с вътрешно разселени лица;
• Използване на помещенията на библиотеката като подслон;
• Създаване на така наречените „пунктове на несломимост“ в библиотеките (в Киев, Виница, Запорожие и други украински градове). Това са „острови на безопасността“, където 24 часа в денонощието, независимо от наличието на централно електрозахранване в града, винаги можете да имате достъп до топлина, вода, осветление, мобилна комуникация, интернет, презареждане на мобилни устройства, хигиенни материали, зони за почивка, хранителни продукти от първа необходимост, комплекти за първа помощ и др.;
• Библиотечни услуги извън библиотеката, например в метрото (Харков), подреждане на библиотечни рафтове и провеждане на развлекателни дейности в приюти (Лвов, Кропивницки, Запорожие и др.);
• Оказване на психологическа подкрепа за различни възрастови групи потребители;
• Организиране на обучения по първа помощ;
• Лекции и обучения по минна безопасност;
• Осигуряване на книги за военните (например националната акция „Библиотека на украинския воин“, инициирана от Министерството на културата на Украйна, която се координира от Националната библиотека на Украйна);
• Предоставяне на книги на украинци в чужбина (напр. кампанията „Книги за пробуждане“, инициирана от обществената библиотека „Леся Украинка“ в Киев);
• Разпространение на информация за успешни практики и опит в библиотерапията в обществените библиотеки на Украйна (в блогове, социални мрежи, уебсайтове).
○ Успяха ли руснаците да унищожат ценни ръкописи и документи на Украйна?
● Първите стъпки на врага към библиотеките в окупираните територии включват изземване и унищожаване на книги за историята на Украйна, книги с нашите държавни символи, книги на украински език като цяло, отнемане на ценни и редки издания, библиотечно и техническо оборудване, в момента е невъзможно да се даде статистика на унищожението.
Общият брой на изгубените колекции е повече от 1,6 милиона копия. 152 обществени библиотеки загубиха всичките си колекции.
○ Ако Националната библиотека на Украйна е една от метафорите на украинския дух, какъв вид метафора е тя?
Националната библиотека на Украйна „Ярослав Мудрий“ олицетворява връзката между миналото, настоящето и бъдещето. Това е хранилище на националната памет – защото само този народ, който познава историята си, има бъдеще.
○ Преустановихте ли книгообмена с Русия?
● Възможно ли е да разменяте книги с някой, който е дошъл да ви убие? Отговорът очевидно е „НЕ“.
Културните, образователните и научните връзки са прекъснати. Съществуват съответните постановления на правителството.
○ Силно съм обезсърчена заради украинските автори, които са на фронта, защото никой не може да напише книгите им вместо тях. Мисля, че голямата жестокост на всяка война е точно в това – заради децата, които няма да се родят, заради книгите, които няма да се напишат и прочетат. Отрази ли се войната на книгоиздаването в Украйна и как точно?
● Да, разбира се. Това е тъжна статистика и има големи загуби.
В същото време издателите смело се адаптират. От средата на 2022 г. както големите, така и малките издателства започнаха отново да печатат книги. Днес също се работи доста интензивно.
Издателствата печатат нови книги от наши съвременни писатели, превеждат чуждестранни автори, преиздават класически произведения. Търсенето на украински книги се увеличи. В Киев и други градове има книжни събития и фестивали.
Увеличава се и представянето на украински книги в чужбина – на световни панаири на книгата и чрез преводи на украински произведения на различни езици.
○ Какво четат украинците по време на война?
● През 2023 г. нашата библиотека проведе социологическо проучване „Четенето по време на войната: интереси, потребности и възможности“. В рамките на проекта бяха анкетирани библиотекари на селски, градски и обществени библиотеки за влиянието на руската въоръжена агресия върху общото отношение на хората към четенето, неговото популяризиране и по-специално задоволяване на исканията на потребителите за книги.
Според респондентите най-често хората отиват в библиотеките, „за да получат психологическо облекчение“ (72,3% от отговорите). Сред другите мотиви за посещение на библиотеки респондентите посочват предвоенния навик за четене (55,5%) и самообразование (48,3%). Също така хората идват в библиотеките, за да видят нови книги по време на техните премиери, да се срещнат с авторите или да обсъдят наскоро прочетена книга (45,6%).
Би било уместно да се каже, че руската военна агресия оказа голямо влияние върху манталитета на украинците. Тя о б е д и н и нацията, предизвика повишен интерес към украинската история и култура, което се отрази и на читателските предпочитания.
Анализът на читателските предпочитания през първата половина на 2023 г. например показва, че най-популярните издания сред потребителите на библиотеката през този период са съвременната украинска художествена литература (82,9%) и детската литература (79,6%).
43,5% от читателите са проявили интерес към книги, свързани с Украйна, нейната история и формирането на украинската държавност.
Също така читателите се интересуват от класическа украинска художествена литература (40,9%) и съвременна чуждестранна художествена литература в украински превод (39,1%). Търсена е и класическата чуждестранна художествена литература в украински превод – 22,4%, приложна литература – 15%; научно-популярна литература в различни области на знанието – 13,7%.
Днес сме свидетели на нарастване на желанието за четене като един от начините за преодоляване на стреса.
○ Приложима ли е концепцията за библиотерапия в Украйна днес?
Библиотекарите знаят как да работят с различни категории потребители, като вземат предвид техните нужди, включително и при военно положение. Библиотерапията става все по-важна и широко разпространена. Разработват се различни проекти по библиотерапия, напр. проектите „Книгата лекува“, „Книга вместо лекарство“, „Книга рецепти от А до Я“, „Библиотеката – територия на мъдростта, добротата и милосърдието“.
○ Кои книги бихте препоръчали да прочетат всички онези, които завземат суверенни държави и избиват населението?
● Всеки, който нахлува в суверенни държави и убива хора, едва ли ще чете книги или ще приема съвети от книги. Русия унищожава и забранява книги, които разказват истинската история на Украйна, опитвайки се да унищожи колкото се може повече украинци. Нашият враг избра езика на силата, нарушаването на международните договори, нарушаването на правилата на цивилизования свят.
○ Откъде украинците намират сили да продължат напред?
● Социалните връзки и качествената комуникация са важен фактор, който помага на хората да избегнат или да преодолеят тежките последици от травматичните преживявания.
Помагаме си. Създаваме общности, които подкрепят и помагат, а това винаги е вдъхновяващо. Продължаваме да работим. Стараем се да сме полезни, където и да сме: на работа и у дома.
○ Г-н Сербин, има ли надежда за мир? Как виждате Украйна след войната?
Убеден съм в победата на Украйна. Ще можем да победим с подкрепата на целия цивилизован свят. Все пак цивилизацията трябва да триумфира над варварството, доброто винаги побеждава злото.
Украйна след войната – виждам я като свободна, демократична и просперираща европейска държава. Определено ще я възстановим и възобновим.
А украинските библиотеки играят [и ще играят] важна роля в развитието на демокрацията и човешкия капитал, който е толкова необходим за преодоляване на военните предизвикателства и възстановяване на Украйна.
~ Интервюто взе Yordanka Beleva
via Портал Култура
Моите текстове 