Макар решително да не споделям вижданията им, мога донякъде да разбера (или поне да се опитам да разбера) хората, чието светоусещане е било накърнено от организаторите на церемонията по откриването на Олимпийските игри в Париж.
Това, което сериозно ме тревожи, обаче, е че (поне в моя балон) в около 90% от случаите това са с ъ щ и т е хора, с които от две години и половина спорим за войната в Украйна – и които непрестанно и з р а в я т буквално от небитието всевъзможни начини, чалъми и фабрично изработени опорки, с които да “обяснят” (омаловажат, оправдаят) чудовищно хладнокръвната, безчовечна и съвършено неоправдана Путинова агресия срещу правото на самоопределение на свободния украински народ.
Което ме кара да поставям под съмнение – поне що се отнася до въпросните 90% – както искреността и автентичността на тяхната “християнска евангелска нравственост” и “религиозни чувства” (които организаторите на Олимпиадата, видите ли, били “оскърбили”), така и истинските им подбуди зад “разгромяващите” излияния по адрес на парижката олимпийска церемония.
Моите текстове 