Днес премиерът г-н Главчев бе повикан в Народното събрание за изслушване по темата Северна Македония.
Без да претендирам да съм експерт по всички политически аспекти на този въпрос, едно от нещата, които ме впечатлиха в чисто човешки план по време на посещението ми в Прилеп преди месец, бе неизменно топлото, приятелско и изключително конструктивно отношение на всички хора, с които се срещнах – включително работещите в най-различни общински и държавни институции.
Това ми впечатление е в доста рязък контраст с многобройните пречки, които ми създадоха всевъзможни учреждения в Северна Македония през последната година, докато дистанционно се опитвах да реша проблема с придобиването на къщата на Димитър Талев от фондация “Манол Пейков и приятели”.
Този очевиден дисонанс между случващото се на политическо и на чисто човешко ниво сякаш най-добре бе обяснен от мой познат, издател от Битоля, който съвсем простичко обобщи ситуацията:
– Най-големият проблем между двете страни е, че хората просто не се познават.
Напълно споделям това мнение – най-ефективният начин за сближаването на двата народа и постепенното изглаждане на различията е чрез засилване на връзките. На в с и ч к и връзки, но най-първо място – на транспортните (които от край време са крайно недоразвити, което пък съвсем естествено обуславя почти пълната културна и езикова фиксация на Северна Македония върху северозападната й съседка, въплъщаваща така добре познатата и все още привлекателна за мнозина вселена на бивша Югославия).
Затова днес използвах случая, за да задам на г-н Главчев въпроса какво се случва с изграждането на прословутия Коридор 8 (трансевропейската магистрала, която би трябвало да свърже София със Скопие и Тирана) и планува ли се изграждане и постепенно развитие на ЖП-връзка между България и Северна Македония?
По-долу можете да чуете въпроса ми, както и отговора, който получих.
Моите текстове 