Без значение дали съумяват да го вербализират или не, най-големият проблем пред избирателите на ППДБ (както кинетичните, така и потенциалните) е, че в настоящия исторически момент политическата битка за България се води на д в а фронта – външно и вътрешнополитически.
Единият въплъщава битката за геополитическата ориентация на България. Другият – битката с прояждащата държавата ни корупция.
Същинският проблем се състои в това, че в настоящия момент (и от доста време насам) в с и ч к и парламентарно представени партии в България са наши противници или в едната, или в другата битка.
И от друга страна – че категоричният, безалтернативен и безкраен отказ от търсене на партньори за съставяне на потенциално управление налива (със страшна сила!) вода в мелницата на Радев, в чиито мокри сънища неспособната да се погрижи за собствените си бъднини България вече битува като бъдеща п р е з и д е н т с к а република.
* * *
Лично за мен е пределно ясно, че за да се вземе смислено и о т г о в о р н о решение в тази мъчителна и потенциално разрушителна патова ситуация, трябва първо да изясним е д н о нещо, а именно – кое от двете е по-важно за България (за мен, за теб, за децата ни и техните деца):
външната ни геополитическата ориентация
или
бруталната ни вътрешна корупция?
Да, прекрасно зная, че никой от нас не би искал да участва в такъв избор. Но понякога се налага – защото иначе някой друг със с и г у р н о с т ще направи избора вместо н а с.
За себе си – като човек, преживял почти половината си живот в авторитарна, несвободна политическа система – имам н е д в у с м и с л е н отговор:
по-важна
(по-фундаментална, по-същностна, по-изконна за съществуването ни)
е г е о п о л и т и ч е с к а т а ни ориентация.
Мога (макар и с известно отвращение) да живея в корумпирана държава – и го правя, при това с ясното съзнание, че все пак имам с в о б о д а т а да се боря ежедневно за своите ценности и разбирания. И да се опитвам – като гражданин, общественик, предприемач и политик – да п р о м е н я м тази държава, най-вече като създавам около себе си острови на нормалност.
Не бих могъл, обаче, да живея в несвободна страна – в страна, в която някой д р у г ще ми казва какво мога и не мога да правя, какво мога и не мога да говоря и мисля.
Как да действам в тази или онази ситуация, как да се обличам, с каква паста да мия зъбите си сутрин, какви храни и напитки мога и не мога да ям и пия, какво мога и не мога да чета/гледам/слушам, къде и какво мога да уча, къде имам право да притежавам жилище, в кое село/град/държава мога и не мога да стъпя.
Не само, че не бих могъл – бих дал п о ч т и всичко, което имам (може би дори живота си), за да не допусна подобно нещо да се случи.
* * *
Затова: считам възможността да се управлява заедно с “Възраждане” за а б с о л ю т н о невъзможна – б е з значение каква е тяхната позиция по този или онзи закон, свързан с корупцията.
(Дълбоко съм убеден, впрочем, че единствената причина “Възраждане” да не са корумпирани, е че все още не са се докопали до властта. Но те така или иначе са корумпирани изоснови в един далеч по-важен аспект – продали са си сърцата, умовете и душите на т и р а н и н а. Б е з значение дали реално получават пари за това, или са го сторили само заради политическите дивиденти.)
Всички други възможности (невключващи Пеевски, разбира се – защото, макар и самопровъзгласен евроатлантик, той е тежка проказа, поразяваща всеки и всичко, до което се докосне) подлежат на п р и н ц и п н о и внимателно обсъждане. (Пък ако ще огън и жупел върху мен да се излее, гръм да ме тресне, в катран да ме потопите и да ме оваляте в пера.)
Това е. Казах го.
Моите текстове 