Приятели, съграждани, съмишленици

Приятели, съграждани, съмишленици –

Сърдечно благодаря за стотиците мили и добронамерени пожелания.

Ако някой от вас случайно иска към тях да добави и малък подарък – днес съм рожденик, все пак! – сърдечно моля да го стори във вид на (малко, но съдбоносно) дарение в подкрепа на самоотвержената и неустоима онлайн медия “Тоест”.

Освен, че лежи на плещите на (кажи-речи) един-единствен човек (чудодейната Ан Фам!), тя (медията) е сред м н о г о малкото български медии, които

● Спазват безупречна журналистическа и работна етика;

● Предлагат задълбочени и пространни анализи по общественозначими теми от утвърдени специалисти (много от които биват впоследствие препечатвани от водещи български медии);

● Поддържат безукорна хигиена във взаимоотношенията си с всички автори, както и с всички други създатели на текстово и визуално съдържание;

● Успяват геройски да устоят на жестоките предизвикателства на прояждащата умовете и душите ни съвременна епоха;

● Използват в текстовете си не само къси, но и д ъ л г и тирета (да, тъжната истина е, че дори и най-“културните” сред културните медии в България продължават да не правят р а з л и к а между късо и дълго тире, което – лично за мен – е драма не само от граматически, но и от естетически, смислов, образователен, ако щете х у м а н и с т и ч е н характер.

Виждам бъдещето на качествената журналистика именно така – като внимателен сбор от една шепа оцелели (незнайно как) големи медии (от ранга на “Гардиън” и “Ню Йорк Таймс”) и доста повече на брой м ъ н и ч к и, но сърцати медии с малоброен, но боеспособен екип, управляни от почтени и неусмирими хора, готови да жертват личния си комфорт в името на общото благо.

Именно това е “Тоест” за мен.

Можете да дарите (еднократно или – още по-добре, защото е по-устойчиво! – с малък месечен абонамент) на адрес (изписан на на латиница) тоест [точка] бг [наклонена черта] съпорт. (Можете да откриете в изначалния му вид в първия коментар по този пост.)

Коленопреклонно ви благодаря. Прегръдки!