Сагата с постепенното п р е в з е м а н е (да, точно това е думата) на Международен панаир – Пловдив от Георги Гергов чрез дружеството му “Пълдин Туринвест” не е от вчера – тя започва още от 2006 година, минава през всевъзможни завои и перипетии и не е никак лесна за проследяване.
Единственото нещо, което не се променя през тези 18 години, е че при всяка поредна стъпка от х а р и з в а н е т о (да, точно това е думата!) на Панаира на г-н Гергов (в което участват политици от всевъзможни партии и от няколко различни поколения), общественият интерес е целенасочено и методично пренебрегван, за сметка на личния интерес на един-единствен човек.
В днешния си разговор с г-жа Лили Маринкова – повод за който е вчерашното решение на Софийски градски съд, който най-н а к р а я се произнесе в полза на справедливостта и обществения интерес! – се опитвам да обобщя фактите около тази сага.
Това, разбира се, далеч не е нейният край.
Г-н Гергов неведнъж е казвал, че е “уличен боец” – той винаги е знаел кога да се сниши и кога да нанесе удар.
Той води тази битка без да жали сили и средства от почти 20 години и не очаквам точно сега да спре – ако не за друго, то защото (в известен смисъл) я е превърнал в битката на живота си.
Можем единствено да разчитаме, че на пътя му все така ще застават бойки и добре организирани граждани, почтени и самоотвержени общественици (като блестящата Veselina Aleksandrova, която бе сред малцината, които не престанаха да вярват, че тази битка м о ж е да бъде спечелена) и неподкупни институции, бранещи справедливостта, обществения интерес и непреходния дух на нашия град.
Ето и целия разговор на тема продължилото почти 20 години превземане на Пловдивския панаир и вчерашното решение на Софийски градски съд.
Моите текстове 