Болезнено точна (уви) Polina Paunova:
“Че Конституционният съд беше натиснат по най-безобразен начин от Пеевски (за което говориха политици и от десния, и от левия спектър) мисля, че е вън от съмнение.
Ясно е и че Борисов и Пеевски искаха хем да имитират за пред чужденците, че искат модерна държава, хем после през КС да си осигурят непокътнатостта на старата схема – да управляват през страх налаган от прокуратурата.
Това, което е изумително обаче е друго.
Една немалка част от демократично мислещите хора, с които години наред ходим заедно и търкаме кецове по протести и винаги са твърдяли, че е съществено важно основният закон да се промени, изпитват някакъв вид садистична наслада от решението на Коснтитуционния съд.
● ”Ама ние казахме ли ви, че с Пеевски и Борисов не може да се променя конституция”. Казахте, бе – то е и ясно. Въпросът е, че другата алтернатива беше изобщо да не се пипа.
● ”Ама то конституция не се променя така” – добре, бе – влезте в парламента и я променете вие инак. Засега с това разполагаме.
● ”Ама те не процедурите са важни, а хората”. Да, бе – ама ако Чолаков и Сарафоя назначават тия сакрални хора по настоящите процедури, Чолаков и Сарафов ще възпроизведат себе си. Хората (дори да са сълза от сърна) без нормална процедура нямат шанс.
● ”Ама те текстовете генерално бяха с добър замисъл, ама аз/моята организация дадохме по-добри предложения за написването им” – Сигурно идеите ви са били с фундаментално значение, не са били ползвани, значи ли сега че трябва да се изпитва триумф, че цялата съдебна реформа отиде в киреча?
Когато подобен тип коментари идват от нереализирани или изпаднали от каруцата политици е кофти, но обяснимо от гледна точка някои особености на националния ни манталитет.
Когато обаче триумфалното злорадство идва от НПО-сектора, от юристи и т.н., си давам ясно обяснение защо в последна сметка Пеевски е възможен – а единствената надежда за политическото му ликвидиране е не в институции или обществени съпротивителни сили, а само в Ахмед Доган.”
Моите текстове 