Ето и една руска гледна точка – на (неизвестния за мен) Алексей Лушников – която (май) обяснява всичко:
“След вчерашната церемония по откриването на Олимпийските игри в Париж, за да проверя своите усещания, се обърнах към професионалист.
Това е известен режисьор, който е организирал много големи градски и федерални празници в Москва (и не само). По разбираеми причини няма да спомена името му, но с удоволствие ще цитирам неговия отговор, защото той съвпада с моите усещания.
“Това, което видях, Алексей, ме потресе.
Не само дързостта да се откажат от стадионното шоу, но и с каква с в о б о д а е направено всичко – свобода не е в ефектните картини, а в обезоръжаващите детайли: капките дъжд върху капака на пианото, когато пее тежко болната Селин Дион, или гънките в извивките на корема на някой от артистите. И непринудеността на всички тези живи групи артисти и статисти.
Това е празник на с в о б о д н и хора.
Тук такова нещо никога няма да се случи.
Никога.”
via Наталка Еллис
Моите текстове 