“По-рано днес Бразилия блокира достъпа до социалната платформа Х, след като нейният собственик Елон Мъск отказа да изпълни нарежданията на бразилски съдия да спре някои от профилите в мрежата. До момента това е най-сериозното предизвикателство срещу усилията на милиардера да превърне платформата в дигитална агора, където едва ли не “всичко минава”.
Алишандри де Мораеш, съдия от бразилския Върховен съд, нареди на всички интернет доставчици в 200-милионната държава да спрат достъпа до Х, понеже компанията няма необходимия законен представител в Бразилия.
Г-н Мъск затвори офиса на Х в Бразилия миналата седмица, след като съдия Мораеш го заплаши с арести заради пренебрегване на заповедта да бъдат спрени определени профили в мрежата, които по негово мнение нарушават бразилското законодателство.
Съдия Мораеш предприе още един необичаен ход, замразявайки сметките на още един от бизнесите на Мъск в Бразилия, сателитната интернет услуга на SpaceX “Старлинк”, с цел да бъдат събрани плащания по глоби срещу Х.
“Старлинк” – която в последно време се радва на огромен успех в Бразилия и има над 250,000 клиенти – заяви, че възнамерява да обжалва заповедта и ако е нужно дори да направи услугата в Бразилия безплатна.
Сблъсъкът между г-н Мъск и съдия Мораеш продължава от месеци. Според Мъск съдия Мораеш незаконно цензурира консервативни мнения. Според Мораеш г-н Мъск създава незаконни пречки пред усилията му да прочисти бразилския интернет от реч на омразата и атаки срещу демокрацията.
В десетки свои постове от април месец насам, г-н Мъск представя съдия Мораеш като един от най-големите врагове на свободното слово в световен мащаб. По всичко личи, че г-н Мъск разчита, че съдията ще се огъне под публичния натиск вследствие на блокирането на мрежата.
От друга страна, колкото по-дълго продължава забраната срещу Х, толкова по-сериозно ще бъде тествана решителността на г-н Мъск да поставя идеологическите си възгледи над печалбите, пазарния дял и влиянието.
“Той може и да губи пари в краткосрочен план, но успоредно с това печели огромен политически капитал”, заявява Лука Бели, професор в правния факултет на университета FGV в Рио де Жанейро, който изучава стратегията на г-н Мъск в Х.
От 2022 г. насам Бразилия е на четвърто място в света с 25 милиона сваляния на приложението на Х според Appfigures, компания, предоставяща данни за интернет приложения.
Международният бизнес на Х придоби по-голямо значение след като г-н Мъск оглави компанията и американските рекламодатели масово започнаха да напускат сайта заради нарастването на речта на омразата и на дезинформацията, откакто тя бе закупена от г-н Мъск. Освен че преименува компанията, г-н Мъск премахна много от правилата за съдържанието на публикациите. Той също така възстанови някои изтрити профили, като този на бившия президент Доналд Тръмп, като заяви, че нито един профил в мрежата не трябва да бъде ограничаван за постоянно.
Малцина са хората в световен мащаб, които имат по-голямо влияние през последните години върху това какво може да се публикува онлайн от бразилския съдия Мораеш. Той се превърна в една от най-влиятелните – и поляризиращи – фигури в Бразилия, след като Върховния съд на страната му даде лични правомощия да се бори със заплахи за демокрацията онлайн, предизвикани от страхове, свързани с крайно дясното движение, водено от бившия президент Болсонаро.
Преди изборите в Бразилия през 2022 г , съдът управомощи Мораеш еднолично да сваля профили, които счита за заплаха. От тогава насам той използва това си право доста свободно, често със запечатани заповеди, в които не се съобщава на обществеността защо се прекратява даден профил.
Той нареди на Х да премахне най-малко 140 профила, повечето от тях крайно десни, включително на някои от най-видните консервативни говорители и членове на Конгреса.
Някои от тези профили поставяха под съмнение изборната загуба на г-н Болсонаро през 2022 г. и изразяваха симпатии към разярената тълпа от крайнодесни негови привърженици, атакувала бразилския Конгрес и Върховен съд в опит да предизвика военен преврат.
via The New York Times, превод Манол Пейков
Съдия Алишандри де Мораеш. Фотография (с) Дадо Галдиери за “Ню Йорк Таймс”
