Днес най-сетне се състоя изслушването в Народното събрание на Министъра на вътрешните работи, проведено по моя инициатива и свързано с нощните гонки по българските улици и булеварди.
Намерението ми категорично не беше да “изпържа” министъра предизборно; всички знаем, че проблемът не е от вчера.
Организирах изслушването с надеждата да започнем да придвижваме нещата н а н я к ъ д е. Защото съм напълно убеден, че решаването на точно т о з и проблем е въпрос единствено на желание – и на известна решителност.
Макар да имах относително ясна представа какви отговори ще чуя, моята програма м и н и м у м беше този извънредно важен проблем – добил през последните години мащаб на истинска пандемия – да бъде поставен от най-високата трибуна в страната. При това – по максимално красноречив и изчерпателен начин.
Реакциите на колегите от другите парламентарни групи беше различни – мнозина депутати изглеждаха незаинтересовани, “Възраждане” непрестанно подвикваха, БСП нелепо иронизираха поставените от мен въпроси. Неочаквано и за самия мен, колегата Кючуков от ИТН, бивш областен управител на София, застана на моя страна с остро изказване от трибуната.
Въпреки вялата реакция на залата (и видимия стремеж за омаловажаване на темата от някои хора) и въпреки (относително) дежурните отговори на министъра, съм дълбоко убеден, че от това изслушване и м а ш е смисъл.
Парламентарната трибуна е най-високия форум в страната. И поставянето на даден проблем от тази трибуна – макар най-често да не води до незабавни резултати – е важен акт на фокусиране на общественото внимание. Както и важна заявка за търсене на съюзници в тази битка – както в изпълнителната, така и в законодателната власт.
Предлагам ви (леко посъкратен) запис на своето изложение на мотивите за изслушването. В него много от вас ще разпознаят писмата (и подробните коментари), които изпратиха до мен през последните седмици. (Имената им не съм цитирал единствено по съображения за запазване на личните данни.)
В отделен пост можете да видите запис и на обобщението, което направих в края на изслушването.
За ваше сведение: колкото повече навлизам в темата, толкова по-мотивиран се чувствам да продължа работа по тази кауза. 
* * *
Ето и кратък списък на нещата, които научих по темата (и които изброявам в обръщението си до министъра в края на своето изложение):
1. Гонките са абсолютна пандемия в цялата страна.
2. Полицията прекрасно знае местата, на кпито се случват гонките.
3. Организираните групи мотористи не се идентифицират с тях.
4. Става въпрос изключително за афтър-маркет ауспуси.
5. Поставянето на тези преднамерено шумни ауспуси не се контролира нито по време на КТП, нито при спиране на мотоциклета/автомобила за проверка.
6. Отговорите на безбройните сигнали от граждани от страна на полицията са абсолютно неадекватни, от типа “записахте ли му номера”, “нищо не можем да направим” или “затворете си прозореца, госпожо”.
7. Мотористите поставят номера си на подвижна панта или го закриват с найлон, за да не може да бъде заснет. (Това също се знае от полицията.)
8. Полицейските камери на територията на големите градове се броят на пръстите на едната ми ръка, а общинските камери, които са десетки, не се ползват от полицията. Нито едните, нито другите имат камери за шум.
9. Данните за рекордните скорости се записват на радарните табла на Столична община.
10. Почти без изключение, гражданите, подали сигнали до мен, са убедени, че гонките се случват с активната подкрепа на полицията.
* * *
Това е. З а с е г а.
Обещавам ви най-тържествено да не оставя нещата тук.
Моите текстове 