Петнайсет години си мечтая

Значи, хора, ето какво.

Петнайсет години си мечтая някой да създаде ч и т а в а литературна агенция, която да представя български автори зад граница.

Накрая се вземам в ръце и решавам да я създам аз. Заради каузата и смисъла. На с в о и разноски, без средносрочна (и дори дългосрочна) перспектива да излезе на печалба.

Правя 32 интервюта, намирам човек.

Наясно съм (защото съм го обсъдил с не един и двама чуждестранни колеги от бранша), че през първите поне т р и години не мога да очаквам почти н и к а к в и резултати – ще трябва само да се наливат пари, контакти, време и ентусиазъм.

Наетият от мен човек, обаче, се оказва за чудо и приказ.

За отрицателно време създава портфолио от двайсетина (внимателно подбрани) автори. Организира преводи на откъси от книгите им. Създава блестящ каталог. Разработва (с минимални средства) отличен уебсайт.

Посещава де що има важно изложение в Европа и региона – като през цялото време много внимава да не вкарва агенцията в излишни разходи (знаейки прекрасно, че годишната издръжка на агенцията идва от собствения джоб на един ентусиазиран мечтател и че дори и комисионните от фантастичните за България 100 сделки годишно – ако изобщо някога ги стигнем! – не биха били достатъчни, за да покрият разходите, камо ли да ни донесат някаква печалба).

Натрупва зашеметяваща база данни с (пословично трудните за намиране) контакти на чуждестранни издателства, които п о т е н ц и а л н о биха се заинтересували от автори от една малка и не особено разпознаваема на Запад (поне до “Букъра” на Георги и Анджела, който слава богу малко пораздвижва нещата) балканска страна.

Пише им всеки ден. (В някои дни им пише по няколко пъти. Всяко писмо – с копие до мен.)

Още на първата година (ако броим първите три месеца след старта за “тренировъчни”) човекът (който е едновременно лице, сърце, мозък и двигател на агенцията – и работи от къщи, за да не вкарва работодателя си в излишни разходи) осъществява цели 25 (!!) сделки.

(Макар в България да л и п с в а статистика – както историческа, така и актуална – за всички издадени заглавия на български автори зад граница, имаме основания да смятаме, че това са н а д 50% от в с и ч к и български книги, за които е сключен договор да бъдат издадени зад граница през въпросната година.)

През втората вече гони 50 (не общо, а само за т а з и година).

Търсенето на преводачи от български на който и да е чужд език не е никак лесно. Дори за някои от г о л е м и т е европейски литератури, броят им не надминава един или двама.

Да не говорим, че преводачите – тези сърцати, всеотдайни и безкрайно важни посланици на България зад граница – на практика не са познати на българската публика. Дори самото издирване на контактите им (понякога) отнема месеци.

Решаваме, че трябва да направим нещо за тях. Про боно, разбира се.

То не е кой знае какво, но ни се вижда добра стъпка в правилната посока, а именно – популяризация на имената и делото им.

Създаваме секция в сайта на агенцията, посветена на преводачите.

Пишем на в с и ч к и, с чиито адреси разполагаме (без значение дали някога сме работили с тях).

Те почват бавно и полека да отговарят. Някои пращат биографии, които превеждаме (ако се налага) и редактираме (почти винаги се налага). Други пращат снимки. Трети – и двете.

Четвърти просто не отговарят.

Ние продължаваме да им пишем, докато натрупваме с о л и д н о количество имена, които качваме в сайта, надлежно подредени по езици, с все снимките и подробните им биографии.

Сетне решаваме да се похвалим в социалните мрежи – като и з р и ч н о обясняваме, че списъкът не е изчерпателен, че е work in progress, че чакаме отговори (и разрешение да ползваме данните им) от още м н о г о хора, с които водим текуща кореспонденция.

* * *

Така.

И какво става сетне?

Поне едно т р и с т а фейсбук експерти – разбрали-не разбрали, попитали-не попитали, проверили-не проверили – започват да подскачат метър над земята и г н е в н о да ни замерят с критики в стил “ама как е възможно този или онзи да липсва, вие от небето ли падате?…” – плюс назидателни и не търпящи н и к а к в о възражение препоръки кой още трябва н е з а б а в н о и з а д ъ л ж и т е л н о да бъде включен.

(Апропо, с над 70% от споменатите вече сме се свързали – и топката е в тях, било защото не са намерили време или ентусиазъм да ни пратят фотографиите и биографиите си, било защото в момента почиват, или понеже са заети с някой важен превод – а имената и лицата на други 10% вече са к а ч е н и на сайта, но критикуващите просто не са си направили труда да проверят, преди да замахнат с ножчето и да нанесат смъртоносния си удар.)

Ето това минах да ви разкажа.

И да добавя, докато отмахвам с ръка и продължавам нататък, че – макар подобно поведение да е (общо-взето) симптоматично за нивото на общуване в социалните мрежи – така просто не се прави.

П.П. Ако все пак имате идеи и препоръки – не спирайте да ги давате. Просто го правете малко по-информирано и уважително.