Не, не бях на днешното заседание на двете комисии, председателствани от “Възраждане”.
Не само защото по същото време бях на Изпълнителен съвет на “Да, България”. А и понеже – признавам си – хибридните им кремълски мурафети ме изпълват с толкова силен гняв, че (понякога) се страхувам от възможните последствия.
Тъжната истина е, че в последните няколко седмици Путиновите проксита в Народното ни събрание успяха да напипат тънка пукнатина в нашата парламентарна демокрация – и, окуражени от разцеплението в ДПС, прословутата склонност на Бойко и хората му да ветропоказателстват, както и на наближаващите избори – напъват мишци да я разширят колкото се може повече. Със стоманени лостове, кирки, чукове и хилтита.
Уви, ППДБ решително подцени (и реагира крайно неадекватно на) първия удар отпреди седмица – смехотворния закон за “традиционната” сексуалност, който, в пълен разрез с добрите парламентарни практики, беше приет в зала отначало на първо, а сетне и на второ четене в рамките на броени минути с гласовете на “Възраждане”, ИТН, БСП и ГЕРБ.
Всичко се случи толкова бързо и неочаквано, че дори и депутатите от “Възраждане” (които плетат тази кошница денем и нощем от сума ти години) останаха със зяпнали уста от зашеметяващия си успех.
И да – беше повече от ясно какво следва. В тефтера на КГБ тази последователност е обяснена още от вътрешната страна на корицата – точно преди страничката с каторжния труд и подробните размери на присъдите и наказанията за изразяване на свободно мнение.
Надявам се този път да съумеем да намерим верния отговор.
Иначе всичките ни демократични напъни няма да струват и пукната пара.
Моите текстове 