Отново Борис Илиев:
“Около 24 часа след публикуването на подписката са я подкрепили повече от 260 колеги от страната. Заедно с петицията на университетските преподаватели и на родителската общност се получава една сериозна критична маса.
Най-важното за мен обаче е друго. Получихме подписи от цялата страна – от големите и известни гимназия в София, Пловдив, Варна…; от училища в по-малки на градове и села; от изключително много частни училища; от университетски преподаватели (включително от Университета в Страсбург); от колеги, преподаващи в българските училища в чужбина (в Чикаго например); и от родители, които са отказали да приемат, че това е “даскалска” позиция. 
Запитах се каква е причината за такава разнородна подкрепа, която разчупва социалния “балон” на някакъв си “жълтопаветен” учител (нали често така ни наричат).
Според мен важен фактор е това, че нашата позиция не изхожда от подкрепата на някой от двата идеологически полюса – за или против “нетрадиционната сексуалност”, а от загрижеността ни за това как новите текстове ще се отразят на работата ни в клас.
Честно казано, не отричам напълно необходимостта в закона да бъдат включени текстове, които регламентират присъствието на темата в училище. Но казано по даскалски, искаме да е прецизно написано, да бъде прието след задълбочен дебат, в който се е чул гласът на хората, истински въвлечени в образователния процес. Подобни текстове не бива да се гласуват случайно и набързо, защото иначе случайни ще бъдат и последствията от тях.
Позволявам си да публикувам едно съобщение, което ми изпрати майка на бъдещ ученик на НПМГ:
“Здравейте, г-н Илиев,
Казвам се Ина Маслянкова и съм родител на дете, което ще бъде Ваш ученик от тази учебна година.
Пиша само за да Ви поздравя за позицията Ви (попаднах на нея чрез пост на Манол Пейков).
Няма как да подпиша, тъй като не работя в системата на образованието (доколкото се ориентирах е насочена към Ваши колеги), но се радвам, че в бъдещото училище на сина ми има хора като Вас”.
Споделям думите на госпожата с вас не защото съм поласкан (всъщност наистина съм), а защото ако тази жена го пише на мен, след като е прочела становището ни, тя го пише на всички вас, скъпи колеги.
Вашият глас ми дава вярата, че ако можем да се обединим при едно такова глупаво решение на политици, бихме могли да се обединяваме и за истински важните теми в нашата работа.
Благодаря на всички, че подкрепяте позицията! Благодаря и на всички онези, които помогнаха тя да се разпространи, най-вече на Manol Peykov, Ivan Veszelin , Tatiana Christy, Maria Spirova.
Публикувам и линк към списъка с подписите. Утре ще помислим как да придвижим петицията институционално.”
Моите текстове 